Паралелна РЕАЛност


МЕТОДИ ШУМАНОВ

Първо, да започнем оттам - “безпристрастен спортен журналист” е един от най-големите оксиморони, които може да чуете в този живот. За разлика от другите журналисти, спортните такива първо са фенове и чак после влизат в гилдията. Някои и после си остават повече фенове, отколкото журналисти, но това е друга тема... Та мисълта ми беше – да сте чули криминален журналист като малък да се е възхищавал на някой прокурор? Самата дума фен идва от фанатик – а там страстта е в такъв излишък, че си е направо вредна и за страстоносеца, и за околните му.

Ето защо просто няма как да си напълно безпристрастен, когато си станал спортен журналист. Все нещо трябва да ти е жегнало душичката. Било то САЩ ’94, Чикаго Булс (ако не сте започнали да гледате документалната поредица за Майкъл Джордан The Last Dance, горещо ви препоръчвам да поправите тази фундаментална грешка) или Горан Иванишевич (най-великият!). В моя случай страстта също винаги си е имала име – даже две: Реал и Мадрид. Станах им фен в средата на 90-те – дори не си спомням как и защо. Накрая ще вземе да се окаже, че на подсъзнателно ниво първата ми голяма любов са били бедрата на Роберто Карлош...

Както и да е, спортната журналистика ми беше основен занаят в периода 2005 – 2015 г. По ирония на съдбата обаче изживях най-паметния спортен момент в живота ми, когато вече бях излязъл от бранша. Разбира се, ако не броим един случай през април 2011 г.,  при който платих 300 евро за фалшив билет за Ел Класико. Но това също е друга тема, и то доста болезнена... 

През 2017-та 30-ата ми годишнина неумолимо чукаше на вратата и тогава осъзнах, че ако ще сбъдвам една моя голяма мечта, моментът е или тогава, или никога. Не че на хората, прехвърлили 30-те, им е забранено да сбъдват мечтите си, но това е моментът, в който си правиш първата наистина голяма равносметка. И е време за големи решения. Та моето голямо решение беше да запиша магистратура по спортен маркетинг в един частен университет в Мадрид, който си партнира с Реал. Преподават ти хора от клуба, а четиримата най-добри от всеки курс получават възможност да изкарат стаж в клуба.

С Емилио Бутрагеньо

И така през октомври 2017 г. заминах за Испания. В продължение на десет месеца всяка божа сутрин ставах в 6:30 местно време и започвах да работя от вкъщи, изкарвах осемчасовия работен ден и после отпрашвах на лекции, които бяха до 21:00 всяка вечер. Много луд график, но си струваше всяко едно усилие! През януари 2018 г. ми казаха, че съм сред четиримата, които ще имат възможност да изкарат стаж в клуба. Madre de Dios! И ако се чудите – стажът е неплатен, но не се сещам за много други работи на този свят, които и за милиони бих правил с по-голямо удоволствие...
Паркомястото на Кристиано Роналдо на тренировъчната база Валдебебас

От средата на март до средата на май всеки ден ходех в офисите на “Сантяго Бернабеу” – падна ми се стаж в тима, който отговаря за социалните мрежи на Реал. От първия до последния ден се чувствах като в “Дисниленд”. Дори и за служители на Реал има територии, които са абсолютно непристъпни. Като съблекалнята, например. Но хората от екипа, грижещ се за социалните мрежи, на практика имат неограничен достъп до всяко кътче на стадиона. Те са тези, които снимат клипчетата с подредените екипи в съблекалнята преди мач и видеата с пристигането на отбора. С тази разлика, че този път и аз бях част от хората зад кадър! А абсолютният връх си остава четвъртфиналният реванш с Ювентус в Шампионската лига – сещате се, онзи, в който Кристиано вкара дузпа в последната минута на редовното време (връщам се за секунда на темата за безпристрастността – имаше си чиста дузпа:) Та в този ден хората от екипа ми позволиха да снимам излизането на двата отбора от тунела на “Бернабеу” и да кача после видеото в испанския и английския Туитър акаунт на Реал, следвани от има-няма 40 млн. души. Без никакво напрежение, така да се каже. Бяхме само аз и операторът от телевизията, която излъчваше мача. Над 80 хил. ревящи по трибуните, но аз имах най-добрата гледка. Започнаха да излизат един по един – първи Марсело, а последен, както се досещате, Кристиано. Най-. Големият. Кеф. В историята.

Скрийншот от видеото

Когато дойде онази дузпа в добавеното време, не знам дали ви направи впечатление, но Кристиано на няколко пъти провери пулса на шията си и изчака да се успокои, преди да я бие. В такива моменти осъзнаваш, че дори и най-големите са подвластни на емоции. А какво остава за нас, простосмъртните... Безпристрастни? Как ли пък не.

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент


AIPS_CARDS