Спортната журналистика в България води началото си от 1922 г., когато в София започва да излиза седмичен вестник „Спорт”. Паралелно с това на пазара се е появявало и месечното списание „Спортен преглед”. Най-ярката личност в тези начални години е Иван Селвелиев – образован и амбициозен благородник, който започва журналистическата си кариера като сътрудник на „Спорт”. През 1924-а, едва 22-годишен, със свои спестявания и с помощ от баща си, той дръзва да купи закъсалия финансово вестник и да стане негов собственик и главен редактор. С което започва взаимно израстване – Иван Селвелиев като водещ спортен журналист и спортен деятел, „Спорт” като медия на много добро равнище за времето си.

Така е до 15 септември 1944 г., когато новата комунистическа власт спира вестник „Спорт”, а на Иван Селвелиев е отнета възможността да работи като спортен журналист, затова че е високо ерудиран и перфектен в поведението си в обществото и във визията си като европеец. Месец по-късно новата власт възобновява спортния вестник, а новото е в различната идеология. Много десетилетия в следвоенното време – чак до закриването през 1996 година, вестник „Спорт” е стожер на българската спортна журналистика.

В структурно отношение гилдията на българските спортни журналисти се е формирала в няколко разновидности. След 1922 година и до деветосептемврийския преврат през 1944-а е съществувало неформално сдружение, изградено върху взаимно уважение и професионално сътрудничество. Безспорен лидер е Иван Селвелиев.

През 1945 г. е учреден Съюз на българските журналисти, а членове на съюза административно формират Секция на спортните журналисти (такива секции има и за международна, културна, вътрешнополитическа дейност и други). Всички спортни журналисти, членове на СБЖ, са членове на сдружението на спортните журналисти, наречено тогава „Секция”. Самото членство в СБЖ, респективно в Секцията, е престижно професионално признание. За членството има дълъг кандидатски период - всеки кандидат представя пред комисията папка с лични журналистически материали и изборът зависи най-вече от стойността на тези материали.

Първи председател на спортната секция в СБЖ е Марин Въжаров, след него Иван Дончев. Те, един след друг, са първите главни редактори на вестник „Народен спорт” във времето на комунизма. След тях председатели на секцията са Богомил Янков – завеждащ спортния отдел на вестник „Работническо дело”, и Марин Христозов – спортен редактор на вестник „Антени”. Четиримата са поставени на този пост от пропагандния отдел на ЦК на БКП, който е отговарял за медиите, както и за СБЖ.

През 1991 г. се провежда първото демократично свикано събрание, на което досегашната секция се преименова в Българска асоциация на спортните журналисти (БАСЖ). За председател е избран Владимир Петков от вестник Труд”, а за генерален секретар Михаил Делев от вестник „Свободен народ”. След това събрание БАСЖ е регистрирана в Софийския градски съд като юридическо лице с нестопанска цел. По-късно Александър Бойнов, журналист във вестник „Старт”, наследява Владимир Петков. От 2005 г. до 2015 г. председател е Ефрем Ефремов – преподавател в Журналистическия факултет на Софийския университет „Св Климен Охридски”.

През 2015 г. общото събрание избра с пълно единодушие за нов председател Найден Тодоров – спортен журналист във вестник „24 часа”. Поставено е свообразно възраждане на БАСЖ като активна част от спортния и обществен живот в България. Асоциацията става съорганизатор на анкетата "Футболист на годината" и партньор в прецизирането на гласуването в анкетата "Спортист на годината" - класации, които традиционно се провеждат чрез вот на спортните журналисти.

Впечатляващо е, че още докато прави първите си стъпки у нас, българската спортна журналистика се появява и на световната сцена. Завесата се вдига през 1924 година в Париж по време на Летните олимпийски игри, когато се учредява Международната асоциация на спортната преса (АИПС). В този период безспорната активност на Иван Селвелиев, който същата година става собственик и главен редактор на вестник „Спорт”, и най-вече контактите му с колегите от Франция, са основание за доброто отношение към нашата спортна журналистика. От България е предложен и в Изпълнителния комитет на АИПС е избран Чавдар Стотойлов. По този начин нашенската гилдия на спортните журналисти влиза в историята – българин е член на първата ръководна стуктура на световното сдружение на спортната преса. Стотойлов е на високия си пост през целия 4-годишен мандат и все още е единствения наш сънародник, избиран в ръководните органи на АИПС.

На 1 юли 1924 г., малко преди откриването на игрите в Париж, се събират ентусиастите Торстен Тегнер от Швеция, Виктор Боин от Белгия, Андрей Секура от Чехословакия и французите Франц Рейчел и Анри Рози. Петимата избират за родно място на новото сдружение Парижкия спортен клуб, неговия боксов салон и конкретно боксовия ринг. Прехвърлят през въжетата маса и няколко стола, качват на ринга и стенографка, и обявяват, че на 3 юли на същото място ще се състои конгрес за учредяване на Международната асоциация на спортната преса (Association International de la Presse Sportive). В наименованието, останало в бъдещето, тогава се обединяват представители на печатната спортна преса, защото друг вид медии не е имало.

Конгрес върху един боксов ринг! Романтично и прекалено сериозно. В алманаха на АИПС има уникалната снимка от случилото се между белите въжета на заветния 3 юли 1924-а. Виждат се 56 достолепни мъже, които узаконяват началото – гласуват устав и избират първия ръководен орган на АИПС. Президент става французинът Франц Райчел, а в 22-членния Изпълнителен комитет с журналисти от общо 17 нации, е и българинът Чавдар Стотойлов.

В новото време и близо век след началото, семейството на АИПС обединява Националните асоциации на 170 държави от петте континента с представители на пресата, радиото, телевизията, фотографията и електронните издания. АИПС е структуриран от пет континентални асоциации – на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия. Върховен орган на управление е световният конгрес, който от своето 18-о издание в Базел, Швейцаря през 1954-а, се провежда всяка година.

България е в основата и на друга международна структура на спортната журналистика. През 1931 година, по време на Балканиадата по лека атлетика, е учреден Съюз на балканските спортни журналисти, в който влизат националните сдружения на България, Гърция, Турция, Румъния и Югославия. Инициативата е на българина Иван Селвелиев. За председател е избран Нягул Боереску (Румъния), за главен секретар – Йео Ханиотис (Гърция), а членове на Управителния съвет са Иван Селвелиев (България), Вамък бей (Турция) и Ставро Янотопулос (Гърция). Този съюз съществува до началото на Втората световна война.

Гилдията на българските спортни журналисти възобновява членството си в АИПС през 1965 г. а на следващата година България вече участва на конгреса в Хелзинки, където е представена от председателя на БАСЖ Богомил Янков и члена на УС Ешуа Алмалех.

През 2012 година Българската асоциация на спортните журналисти става инициатор на третото поред възобновяване на Балканския съюз на спортните журналисти, като организира конферентна среща в Банско с участието на представители от 9 държави. Този форум предизвика голям интерес заради дискусия на темата „Журналистите в борбата срещу насилието и измамите в спорта”, както и международния журналистически турнир по мини футбол за купата „Николай Колев-Мичмана”. Българската асоциация участва и във форума през 2004 година в Истанбул за второто възобновяване на Балканското сдружение (по инициатива на Турция и съществувало 3 години). През 2014 година сдружението прераства в Асоциация на спортните журналисти от Югоизточна Европа (Southeast European Sports Journalists Association - SEESJA) . За неин председател е избран Никола Липовац от Хърватия, а за Генерален секретар Михаил Делев от България. В SEESJA членуват 11 Национални асоциации - България, Румъния, Сърбия, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Гърция, Турция, Унгария и Молдова.

От 1958 г. Българската асоциация на спортните журналисти е инициатор и в съдействие с вестник „Народен спорт”, е организатор на годишната анкета за избор на най-добрите български спортисти.

От БАСЖ тръгва идеята за журналистическа награда на името на Николай Колев-Мичмана /2004/, а по-късно и за награда на името на Людмил Неделчев-Люпи /2009/. През 2014 г. журито за избор на наградените, което е съставено само от журналисти – Асен Минчев, Вера Маринова, Владимир Памуков, Едуард Папазян, Андрей Кожухаров, Михаил Делев, Ани Дончева, Сашо Йовков и Стоян Кукуванов, реши двете награди да се обединят в една - "Люпи и Мичмана". В новия проект БАСЖ е подкрепена от Министерството на младежта и спорта. Дават се две награди – за значими творчески постижения и новаторство през изминалата година, както и за цялостен принос в журналистическата професия. Новите уникални пластики за обединената награда за доблестна журналистика "Люпи и Мичмана" са дело на художествен колектив с ръководител Илиян Панайотов.