Героят от детството и миговете, в които ставаш част от историята
- Автор БАСЖ -
- 20.04.2020

Цветан Дерменджиев - AM10 Sports (агенция за ПР и маркетинг)
Любимият спортен момент е нещо, което те държи с години. Именно то ти дава сили да продължиш това, което правиш в тази професия, и ти дава така необходимата мотивация за дори съвсем елементарни неща. Аз мога да се похваля с три, които заемат специално място за мен. Участвал съм в написването на биографични книги, мемоари на участници от големи мачове в миналото, срещал съм се с редица велики имена от футболната игра, бил съм на мачове като Ливърпул - Барселона, Ливърпул - Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити - Ливърпул, но три паметни момента, които съм изживял с любимите ЦСКА и Ливърпул, не могат да заместят никое друго преживяване.
Годината е не толкова далечната 2005-а. Датата е 21 май. Тогава на ЦСКА му трябва да победи Пирин, за да вдигне юбилейната 30-а титла. След пътуване цяла нощ с влака от Бургас до София, тогава все още ученик в девети клас, си издействам разрешение от родителите да присъствам на това историческо събитие. Усещах, че това ще бъдат два дни, в които ще преживея незабравими мигове, още повече, че по същото време беше и премиeрата на любимия ми филм - "Междузвездни войни - Епизод 3, Отмъщението на ситите". След като изгледах на затаен дъх лентата, се отправих към фенмагазина на "Българска армия", когато той все още се намираше до Музея на спортната слава на ЦСКА. Точно тогава до мен застана един от любимците на „червена“ България по това време Радослав Забавник. Словашкият десен защитник, гледайки ме, че си избирам какво точно да си купя, каза: "Каквото и да вземеш, аз го плащам". От този момент нататък той стана мой герой от детството, демонстрирайки жест, който никога няма да забравя. До ден днешен поддържам контакт с него, правили сме интервюта и не пропускам случай да му го припомня.
А подаръкът - списание и химикал, стоят в къщата ми на специално място и сега. Същият този Забавник, който бе с основна заслуга Словакия да бие Италия и да стигне до 1/8-финал на Мондиал 2010 и който видя първите стъпки на Юрген Клоп като треньор в Майнц.

Идва време за мача. Входът е свободен, стадионът е повече от претъпкан, а това е единственият мач, на който съм бил, когато съм седял на стълби, вместо на седалки. Еуфорията е огромна, нещо, което не бях виждал до този момент. На стадиона са националният селекционер Христо Стоичков и други големи имена от историята на ЦСКА. Армейците повеждат с гол на Евгени Йорданов, а малко след това Пирин изравнява. 13 минути преди последният съдийски сигнал обаче с извеждащ пас на Тодор Янчев, Емил Гъргоров пое топката и с бясно скорост стигна до вратата, пронизвайки с диагонален удар в далечния ъгъл вратаря на благоевградчани. От този момент знаехме, че тържеството идва. А след като Момчил Врайков свири края, в небето полетяха безброй червени балони и за пръв път през живота си стъпих на тревата на легендарния стадион. Празникът с отбора и треньорите пък бе неописуем. Стигна се дотам, че част от купата бе счупена, но това, както се казва, бяха бели кахъри в един магически ден, който не мога да забравя.

Дванадесет години по - късно, на 14 декември 2017, вече като репортер на писта, успях да видя как в инфарктен мач ЦСКА успя да надвие Лудогорец в 1/4-финален двубой за Купата на България. След всичко, което този клуб преживя през годините от 2008-а до днес, сякаш точно този мач показа, че аурата на този клуб никога няма да изчезне, независимо от слабите резултати и липсата на успехи през последните години. Това, което ми се е запечатало в съзнанието обаче е не резултатът 2:1 и инфарктните продължения, в които Лудогорец бе на крачка от изравняване, а ЦСКА - от трети гол, а миговете след последния съдийски сигнал. През годините през клуба минаха много играчи, но малко са тези, които оставиха трайна диря в сърцата на феновете. Такъв безспорно е бразилският голаджия Фернандо Каранга. Освен че направи асистенция за победния гол на Десподов, след края на мача той избухна в сълзи, които показаха какво означава любовта към един клуб и към играта. И показа, че нашите български и доста голям процент от чуждите футболисти имат много да учат за думите "себераздаване" и "обич към отбора".

Така стигам до последния си най-незабравим момент, който е белязал съзнанието ми. След знаменитата победа на Ливърпул над Барселона с 4:0, дошла след загуба с 0:3 в първия двубой, знаех, че идва време за шестата европейска титла. Затова още на следващата сутрин си купих самолетен билет за Англия за датата 2 юни, ден след финала срещу Тотнъм, знаейки, че шансовете да присъствам на историческия парад с трофея по улиците на Ливърпул са изключително големи. Инстинктът не ме излъга. Ливърпул надигра Тотнъм, спечели шестата си европейска титла, а за мен започваше пътуване, което няма как да се забрави. Полет София - Лондон от 6 сутринта, пристигане в Англия в 7:30 тяхно време и близо 2 часа и половина пътуване с влак до Ливърпул. По пътя слушах и видях толкова щастливи лица, колкото не бях виждал с години. Всеки във влака имаше своят момент с тази шеста европейска купа. Едно момиче във втори клас се похвали как учителката ги е освободила от домашни, тъй като също е фенка на Ливърпул, за да могат учениците й да отидат на парада. Пристигането в самия град и усещането на атмосферата там няма как да се опишат с думи. Препълнените пъбове, които пеят We've conquered all the Europe, we are never gonna stop, ехтеше от "Анфийлд" чак до легендарните докове в центъра на града. А това не е никак малко разстояние. Заставайки най-отпред в огромното „червено“ море 2 часа и половина преди началото на обиколката на трите автобуса с Купата на Шампионската лига, чаках без да мръдна от мястото си, 4 часа! Само за да стана част от това, което поколенията през 80-те и в началото на 21-и век след феноменалния обрат срещу Милан бяха видели. Така покрай мен дойде автобусът, а Джеймс Милнър гордо развяваше изстраданата шеста европейска титла. Пред очите ми минаха Върджил Ван Дайк, Алисън Бекер, Дивок Ориги, Джини Вайналдум и всички останали звезди, начело с Юрген Клоп. Веднага след края на парада ме чакаше пътуване с автобус по пътищата на Ливърпул, които бяха обсипани с остатъци от бира и храна чак до изхода на града, до лондонското летище за полет от 8 сутринта британско време. След близо 48 часа без сън до ден днешен казвам, че това е най-смисленото ми стоене на опашка в живота. Било то и 4-часово. Защото това са моментите, в които ставаш част от историята и знаеш, че към това се стремиш в цялата си кариера на журналист, или просто като обикновен фен - да усетиш емоциите на хора от бебешка възраст до 80-годишни старци. Обединени от една любов!
---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи