Да пропуснеш мач на Европейско първенство по футбол


ИЛИЯН ЕНЕВ, БНТ

Ще започна с кратка предистория. Приятелите ми знаят, че съм много разсеян и често си губя различни неща. На работното си място обаче се стремя да бъде концентриран и съсредоточен. Почти винаги ми се получава. Е, с едно малко изключение, за което ще ви разкажа сега.

Любопитната случка се разигра на Европейското първенство във Франция през 2016 година. Преживяването и до днес си остава незабравимо за мен, защото това беше първият голям форум, който отразявах от мястото на събитието. Чувствах се щастлив, защото успях да сбъдна една от мечтите си в професията. Екипът ни, в който фигурираха моите приятели Димитър Тренев, Георги Драгоев и операторът Димитър Манов, потегли към Париж в началото на юни.
Димитър Манов, Илиян Енев, Димитър Тренев и Георги Драгоев
Бях наясно, че на френска земя ще има доста работа и опасенията ми се сбъднаха. Това обаче не представляваше проблем за мен, тъй като главната ми цел беше да посетя максимален брой мачове. Всеки от нас трябваше да бъде коментатор на предварително определени срещи. На други - просто ни включваха, за да направим кореспонденция.  

Знаех наизуст двубоите, които трябваше да коментирам - ден, час, място. Нямах право на грешка! Нямах право да се oтпускам, та това е Европейско първенство! И неволно, останалите мачове, които трябваше да посетя, за да направя телефонно включване, останаха някак встрани от вниманието ми.
  Никога няма да забравя датата 22 юни 2016 година. Тогава трябваше да посетя сблъсъка между Исландия и Австрия на стад "Де Франс". Това беше последна среща за двата тима от груповата фаза. Исландците тъкмо набираха скорост и популярността им растеше с всеки изминал ден.

Моят ден, на 22 юни, беше прекрасен. Останах сам в квартирата в Париж, защото всеки имаше различни ангажименти далече от града. Не ме разбирайте погрешно, екипът ни беше страхотен. Затова не беше изненадващо, че споделихме незабравими мигове заедно. И съм благодарен за това! 

Исках да оползотворя почивния си ден, който всъщност си беше работен, но го научих малко по-късно.

Мястото, където живеехме, се намираше на около 40 минути с кола от Париж, при условие, че нямаше задръствания. Затова се качих на метрото и отпраших към Айфеловата кула. Докато чаках на дългата опашка от желаещи, които искаха да се насладят на тази забележителност, се запознах с едно прекрасно испанско семейство - мъж, жена и две деца - момче и момиче. Контактуваме и до днес. Заговорихме се за футбол и за големите звезди в този спорт. Разбира се, стана въпрос за Христо Стоичков, за Любослав Пенев. Блеснах с познания за техния национален отбор от средата на 90-те години.

От дума на дума, неусетно се озовахме на върха на Айфеловата кула. Гледката беше неописуема, останахме без дъх! На слизане, новите ми испански приятели споделиха, че ще се разхождат с корабче по Сена и ме поканиха да се присъединя. След 10 минути вече плавахме по реката.

Сладката ми идилия беше прекъсната с обаждане от София. Трябваше да направя телефонно включване от стадиона след двубоя Австрия - Исландия, но как, защо, кога... Естествено, не казах на редактора, че разбирам от него току-що за това ми задължение. Останах спокоен. Някак запазих самообладание и хукнах към квартирата.

Срещата започваше след час, а акредитацията не беше в мен. Нямах друг избор, освен да направя кореспонденцията си пред квартирата, но все пак трябваше да разбера какво се случва на самия двубой. Пристигнах за началото, но с изненада разбрах, че имам друг проблем за разрешаване. Пускайки телевизора, установих, че нямаме канала, който предава срещата. Трябваше обаче да реагирам по някакъв начин. Обадих се веднага на баща ми, който е голям футболен фен. Знаех, че гледа...И слава Богу! За всеки случай, се свързах с Георги Драгоев. Той направи и невъзможното, за да проследи ключовите моменти от Австрия - Исландия в пресцентъра, независимо, че беше в друг град, на друг мач! Ура! Сдобих се с необходимата информация. Исландците бяха спечелили с 2:1 и за първи път в историята си щяха да участват на осминафинали на Европейско първенство.

А аз, за първи път в журналистическата си кариера, трябваше да правя включване, без да съм гледал и една минута от въпросния мач. Заветният миг дойде. Набраха ме, ефирът започваше, чух гласа на водещия.

Направих едно от най-добрите си включвания. С такава убеденост разказвах за положенията, без дори да съм ги гледал. Впечатленията ми се потвърдиха, когато след кореспонденцията, редакторът на предаването ми съобщи възторжено, че всичко е станало като по учебник. Помислих си: „Да знаеш само къде бях преди 30 минути...”

Усмихнах се. Това нямаше как да се случи на друг. Типично в мой стил! Всичко мина от надпреварата с времето, през импровизацията, до мисълта, че този път късметът няма да ме покрие. Но се справих... В спортната журналистика най-важен е крайният резултат, а той беше отличен!

Все пак у мен остана известна горчилка, че не можах да наблюдавам на живо исландците. Някак удивително ми приличаха на знаменития български тим от САЩ 94'. Не като качества на отделните футболисти, разбира се. Сравненията тук са немислими, но исландците просто играеха като отбор. Един за всички, всички за един!

Заради пословичната си разсеяност нямаше да мога да се насладя на играта на този състав. Съдбата обаче бе решила друго и получих втори шанс. 

Трябваше да коментирам последния четвъртфинал на Европейското първенство. Франция вече беше в тази фаза след успеха си със 2:1 над Република Ирландия. "Петлите" трябваше да се изправят срещу победителя от двойката Англия - Исландия. Всички очаквания бяха, че "Трите лъва" ще пробият до четвъртфиналите. Когато Уейн Рууни откри от дузпа още в началото, нещата започнаха да се нареждат. Но, уви... Коравите викинги реагираха бързо и отговориха с два безответни гола, за да хвърлят бомбата на турнира, елиминирайки съперника си. Шок! Каква изненада! Не може да бъде! Веднага усетих намигването от съдбата...

3 юли 2016 година – Франция - Исландия, стад "Де Франс", коментатор - Илиян Енев. Този път нямаше как да пропусна мача. Бях на стадиона 4 часа преди първия съдийски сигнал. 

Помня всичко в детайли! 5:2 за Франция и един незабравим спомен за мен!!! 


---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент


AIPS_CARDS