Вяра, любов и сбъднати мечти

Признавам си, че отлагах дълго момента на разказване. Не за друго, а защото не бях убедена, че мога да пресъздам емоциите, които съм изпитала, както и дали това всъщност вълнува аудиторията. Ала реших все пак в няколко реда, без дълги и протяжни описания на спортни истории и лични преживявания, да ви накарам, скъпи ми любители на спорта, просто да прехвърлите в спомените си и вие своите любими моменти и да повярвате, че ви предстоят още по-хубави. Защото, струва ми се, малко позабравихме в последните седмици, че животът все пак върви и всичко отминава. Така, както и тези любими спортни моменти са отминали, но само за да дойдат още по-хубави! Вярвам, че повече от всякога имаме необходимост да бъдем заедно, задружни и да мечтаем – затова за съвсем кратко ще ви пренеса в моите два незабравими мига на спортно щастие с единствената цел да затворите очи и да се върнете назад във времето и да усетите отново онзи спортен трепет, който да стопли сърцето ви!

И двата ми най-съкровени спомена са свързани с любимия ми „Манчестър Юнайтед“. Фен съм на „червените дяволи” от дете – за мен този отбор е любов. Донесъл ми е толкова щастие, толкова поводи за радост. И само ще вметна, че ако сме мъдри, може да се поучим много дори и от състоянието на любимия ни отбор. И да, сега „Юнайтед“ се отдалечи от върха (там, където му е мястото), само за да ни покаже, че върховете и спадовете се редуват и това не трябва да ни плаши, а да се мобилизираме и подготвим за нови успехи! Но да не се разконцентрираме с философията на живота.

Връщам се назад в 2008 година, когато „Манчестър Юнайтед“ стана Крал на Европа! Тогава в един шеметен финал на Шампионската лига момчетата на Сър Алекс Фергюсън победиха „Челси“ със 7:6 след изпълнение на дузпи! В тази луда нощ сърцето ми спря! Не си спомням нито една дузпа, нито една! И знаете ли защо?! Защото не можах да ги гледам. При всяко изпълнение на някое от нашите момчета в червено затварях очи, седнала в ъгъла на хола ни и чаках с притаен дъх коментатора, сега вече колега и приятел - Алекси Сокачев, да каже вътре ли е топката, или не. И тогава при 3:3... Роналдо изпусна... Очите ми се напълниха със сълзи, но вярвах, някак си бях сигурна, че Съдбата ще бъде с нас и тази лотария ще я спечелим – и ооу, да – при 5:5 Тери се подхлъзна, стреля в аут и Надеждата отново бе жива, психологическото предимство се върна към нашия тим и оставаше само още малко, само още няколко мига, изпълнени с дяволско напрежение..., след което да станем свидетели на блестящото спасяване на Ван дер Сар при изстрела на Анелка! И триумфът бе за нас! Неописуема еуфория ме завладя – плаках, но от щастие. В този момент любимият ми отбор покори европейския връх и нищо, наистина нищо друго нямаше значение. Е, да – на мен ми се наложи впоследствие да изгледам дузпите. Но до последно вярвах, че ще победим – ето за тази вяра, с която ни даряват любимите отбори ви говоря. Сигурна съм, че и вие и може да разкажете сходни трепети от годините.

Обещах да бъда кратка, а явно и аз се олях в сладки приказки. Втората история е продължение на първата. След тази титла си обещах, че ще отида в Манчестър и ще гледам така обичания от мен отбор на живо! И знаете ли какво си доказах?! - Вселената чува всички наши искрени желания и ни ги поднася в най-точното време! Уверявам ви! И така три години по-късно стъпих за пръв път в „Театъра на мечтите” и сбъднах своята съкровена спортна мечта в многократни дози. Защото имах шанса да гледам един срещу друг двама от най-добрите български футболисти – Димитър Бербатов срещу Стилиян Петров, „Манчестър Юнайтед“ срещу „Астън Вила“ – категоричен успех за домакините с 3:1 и вълнуващи емоции на стадиона, които ми се искаше никога да не свършат... И да бях мечтала българин и то мой съгражданин (б.а. - от Благоевград съм и аз) да играе в любимия ми отбор и да го гледам на живо, и то в мач срещу неповторимия Стенли... просто някой да ми беше казал, че това преживяване ще ми се случи, нямаше да повярвам. Но ето - мечтите се сбъдват, скъпи приятели на спорта!

Само трябва да вярваме в тях и да ги търсим. Затова не спирайте да мечтаете, да изживявате своите спортни моменти и не забравяйте - стадионите пак ще бъдат пълни, ние пак ще сме там и пак ще подкрепяме любимите си отбори. Само още малко търпение и вяра! Новите хубави моменти, които ще са следващите любими, предстоят! А дотогава – затворете очи и си спомнете вашия любим спортен миг...