Спортът е привилегия
- Автор БАСЖ -
- 30.03.2020

Пламен Радев*
*Любител на спорта, приел предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти
Изхождайки от нерадостната привилегия на възрастта (цитат на великия ген. Вл. Стойчев), имам нещастието да нямам любим момент, просто защото любимите такива са прекалено много и прекалено хубави.
Нямам спомен от къде е любовта ми към спорта, но още преди да тръгна на училище играех шах-мат и на дървената си дъска бях издълбал Антолий Карпов. Паралелно с опитите си да блесна в най-интелектуалната игра моите родители разказват, че с огромна увереност съм твърдял, че аз всъщност съм истинския Хасан Исаев (за хората живели по-малко същия е олимпийски шампион по борба от Монреал 1976г.).
Любовта към спорта на моето семейство - баба, дядо, вуйчовци и братовчеди е издигнала на пиедестал в моето съзнание най-умния, най-силния, най-бързия...
Влечението към почти всички видове спорт ми е дало възможност да имам неизлечими спомени на триумф, като започнем от ликуващия Марио Кемпес след гола си на финала срещу Холандия през 1978 г., ярък спомен ми е олимпийската титла по бокс на 20-годишния тогава Петър Лесов, бях невероятно щастлив със световната титла по футбол на Италия през 1982 г., незабравим е споменът от фамозната игра на Диего Марадона от световното през 1986 г. Следях всички успехи на отбора ни по вдигане на тежести, воден от най-великия според мен, не само в тежката атлетика - Иван Абаджиев, триумфите на гимнастичките - щастливец съм да съм виждал на европейско първенство три българки на почетната стълбичка. Видях световните рекорди на Людмила Андонова, Стефка Костадинова, Йорданка Донкова. Видях олимпийската титла с олимпийския рекорд на Христо Марков. Видях през 8-те години борците и щангистите ни да са първи отборно на световни първенства. Незабравим спомен ми е европейското по футбол през 1988 г. с триумфа на Холандия и безпричинно елегантния Ван Бастен, появата на бъдещите звезди Малдини, Донадони, Рийкард, Гулит...
Безкрайно щастлив бях с олимпийската титла на Ивайло Маринов, който с играта си беше изпреварил развитието на бокса по онова време.
Ярък момент ми е олимпийската титла по борба през 1996 г. на Валентин Йорданов, който с безпримерно хладнокръвие успя да спечели финала в последната си изява на тепиха.
В тениса имах удоволствието да наблюдавам хора, белязали спорта с играта си - великия Борг, Макенроу, Бекер, Сампрас, Агаси. Имах удоволствието да гледам на живо Джокович, най-големия характер в световния спорт въобще - Надал, и най-доброто олицетворение на спорта изобщо - Федерер - невероятен пример за класа на и извън корта. Видях едно възклицание на сръбски, което мисля, че го характеризира най-добре - НАДРЕАЛЕН.
По мое мнение в спорта има само още един такъв - великия Майкъл Джордан.
Накрая искам да споделя това което видях на центъра на Варна след успеха ни на световното по футбол в четвъртфинал срещу Германия.
Ще употребя еуфория, защото скромният ми набор няма по-силна дума. Видях пияни от щастие хора, видях напълно непознати да се прегръщат.
Мисля, че по-горди българите никога в новата ни история не са се чувствали. Не знам нещо да е имало по-обединяващ характер за нацията ни.
Това за мен е най-силният позитивно-емоционален бустер.
Много бих искал да стана свидетел на нещо с подобен грандиозен заряд.
Убеден съм, че такава колективна емоция може да отключи творческия, креативен и интелектуален потенциал на цял народ.
ЧУВСТВАМ СЕ ПРИВИЛЕГИРОВАН!
---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи