Поезията в спорта

От Борислав Орлинов

Ако след финала на Уимбълдън 2019 между Новак Джокович и Роджър Федерер трябва традиционно да изберем най-добрите моменти, то те ще са с продължителност точно четири часа и 57 минути.

Да, толкова продължи един дуел за историята – вълшебен, от категорията на онзи от 2008 година и легендарния от 1980 между Макенроу и Борг.

Това бе много повече от обикновен мач, това бе сблъсък на галактики, на властелини на „свещената трева“. От 2003 г, насам има само два финала в All England Club, на които не сме гледали Новак Джокович или Роджър Федерер – през 2010 г. Томаш Бердих ги спря в последователни кръгове, преди да остъпи на Рафаел Надал, а 2016 бе годината на Анди Мъри.

В незабравимия дуел на Централния корт в Лондон през 2019 година Новак Джокович отрази два мачбола и надделя във финал за историята срещу Роджър Федерер. Сърбинът защити трофея си от Уимбълдън, след като се наложи със 7-6(5) 1-6 7-6(4) 4-6 13-12(3) в гладиаторска битка.

Защото любимият момент не е нужно да е „стар“

За мнозина тази среща може и да не е „най-любим спортен момент“, но със сигурност влиза в класацията на един от най-великите. Истината е, че любимото нещо не е задължително да се е случило преди 300 години, както доста хора се ровят из пожълтелите страници на историята в търсене на съкровище. Любимото нещо може да се е случило преди няколко часа. Сигурен съм, че след 10 години финалът на Уимбълдън 2019 ще изглежда още по-велик.

Двубоят се превърна в най-дългия финал на сингъл в историята на турнира. След много драматични моменти и обрати двамата играчи стигнаха до решителен тайбрек при 12-12, а така записаха още едно историческо постижение. До тогава дългият гейм в този си формат не бе „дебютирал“ в мач на сингъл в надпреварата.

Джокович, аутсайдер на феновете и фаворит в мача, показа психическата си устойчивост в целия двубой, а при 7-8 гейма в петия сет на два пъти остави маестрото Маестрото на точка от това да спечели и да вдигне деветата си титла на Уимбълдън, както и 21-а в надпреварите от Шлема.

В такъв мач статистиката и техническите анализи дори са излишни – 218 на 204 точки за Роджър, един от най-продължителните мачове в историята. Съотношение уинъри – непредизвикани грешки на швейцареца – 94/61, и на сърбина – 54/52.

Заради модерните технологии, много неща в любимия ни тенис могат да бъдат измерени и обяснени чрез сложни компютърни алгоритми, но и още толкова не могат – наелектризираната публика, напрежението на двата поредни мачбола на Федерер, качеството на всяко едно отиграване в двубоя. Закономерността на събитията в срещата и нейната ритмика. Усещането за драма, от която човек едновременно иска и не иска да бъде част.

Магията на Иво

Спомних си как дни преди мача разговарях с великия Иво Иванов. Именно заради казаното от Иво и последвалият финал в Лондон ми стана любим. Пътувахме заедно в колата ми и той леко укорително се „възмущаваше“ от това как журналистите от съвсем новото поколение не знаем най-добрите места за срещи из София.

Истана е, че хубавата бира си е хубава и сам да я пиеш. Когато си в добра компания, става още по-хуабва. Но когато си и на перфектното място, постигаш нирваната. Кой може да оспори това?

Всички, които познават Иво, знаят, че е баскетболът е неговото нещо. Аз обаче го вкарах в „свои води“, като му подарих тенис топка, с която се е играло на Ролан Гарос. Тъй като в официалните мачове има определен борй геймове, в които може да се ползва комплект топки, французите максимално ги оползотворяват, като взимат негодините за мачове, опаковат ги и ги продават като сувенири.

Този дребен жест накара Иво заговори за тенис. В типичен за себе си стил, успя да преплете сюжетите на финалите на Уимбълдън от 1980 и 2008 г.

Разказа за многото сходства между двата легендарни мача и как въпреки разликата в годините, личностите и ракетите, с които се е играло, сценариите толкова много си приличат – по отношение на шекспировата драма и поезията, която има в тях. Сякаш са близнаци. Уникално явление!

Не знам дали някак си едно от най-изкусните български пера е усещало какво предстои на 14 юли 2019 година, както и защо е решило да сподели пророчеството си с мен, но имайки предвид как пише, сигурно Иво разполага със свръхестествени способности да знае кога предстои нещо специално. И той ще се съгласи, че финалът на Уимбълдън през 2019 е един от „онези дуели“.

Такива, които те карат много дни след това разпалено да говориш за тях. Които напускат границите на конкретния спорт. Които доказват, че възрастта е само число. Роджър навърши 38 години месец след финала, а Новак отпразнува 32-ия си рожден малко преди това. Двамата излязоха във втория „най-стар“ финал в турнирите от Големия шлем като цяло. Рекордът в това отношение се държи от Кен Розуел и Мал Андерсън на Australian Open 1972, като и двамата по това време са на 37 години. Шампион става Розуел и до днес той-държи постижението за най-възрастен „мейджър“ шампион .

Уимбълдън 2019. Финал от онези, които вдъхновяват поколения и в които няма значение кой в крайна сметка е победил. Защото подобен шедьовър се твори от двама. Най-специалното на този мач обаче е, че бе споделен с Иво Ивано преди дори да се е състоял. Като поезия, която се ражда в безформено състояние, преди да се материализира в шедьовър.

---

Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.

#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи