От селската спартакиада до олимпийския старт


КЛИМЕНТ ВЕЛИЧКОВ
*В съавторство със спортния фотограф БОНЧУК АНДОНОВ

...Имаше едно време един Илюстрован спортен седмичник, именуван "Старт"... Който разпращаше своите "списуватели" и фотографи по Световни първенства и Олимпиади,  по Европа, Азия, Америка, Австралия и Африка, дори, на "Уембли", "Камп Ноу", "Медисън Скуър Гардън", "Уимбълдън" и пр. Затова и мнозина наши сънародници ставаха сутрин рано - за да застанат в "опашката" пред РЕП /Разпространение на печата/ и се "докопат" до "своята бройка" от разграбвания "Старт". За мнозина спортните новини са били, и ще бъдат, приоритет, дори и заместители, в емоционална посока,  на лисващите им концертни зали, театри, изложби, фитнес-центрове и контакти с прочути артисти и други тем подобни "исти"...  

Но ние знаехме и колко много нашите читатели обичат, почитат и търсят да научат нещо ново и от нашите спортни зали и стадиони. И даже в най-малкото селце имаше влюбени в спорта хора, които се вълнуваха за резултатите на своя борец, атлет или футболен отбор...

Затова и екипът на "Старт", който беше доста умело подбран и формиран перфектно от редко уникален шеф, какъвто беше Недялко Донски, обичаше, почиташе, посещаваше, пишеше, снимаше и се радваше еднакво, или поне приблизително, и на Уимбълдънската епопея, и на Вятовската селска спартакиада, например...

Това беше и времето, когато имах удоволствието да се запозная с един изключителен човек - като личност и колега - един от тримата прекрасни наши фотографи - Бончук Андонов. Заедно с Янко Гъров и Емил Манджаров те бяха нещо като здрав бетон, който правеше високата и красива сграда на "Старт" непоклатима! Тяхното Фото изкуство вдигна в небесата нивото на легендарния наш "Старт.

А от Бончук, специално, всички чухме, научихме и възприехме една чудна и дълбоко хуманна сентенция, свързана с нашия "занаят", журналистиката: "Истинският спортен журналист е онзи, при когото броят на посетените селски спартакиади и други подобни масови спортни прояви не е по-малък от тези от големия, професионален, спорт..."

"Старт" стана навремето мощен рупор на спорта и, заедно със своя ръст, кога малко, кога повечко, спомагаше за успехите ни в този световен феномен, при който милата ни малка Българийка събра, например, по най-големите световни спортни премиери - Олимпийските игри, 224 медала, колкото не са и сънували много други по-ръстови държави...

Бончук беше щастлив, че снима тези чудеса. И нашият спорт бе щастлив защото образът му го има, и живее, с образите, запечатени от един изключително талантлив професионалист.

"Бончук Андонов - корифеят на нашата спортна фотожурналистика има наистина купища уникални фотоси от върховните достижения на нашия спорт - голът на Емил Костадинов на “Парк де Пренс”, рекордният скок на Стефка Костадинова в София, олимпийското злато на борец №1 на ХХ век, Валентин Йорданов в Атланта, триумфът на ЦСКА над великия „Ливърпул“, попадението на Христо Стоичков над германската стена в Ню Йорк... Всичко това е запечатано от неговия обектив", се казва в статия, посветена на една от рекордните му спортни фотоизложби.

...Помня една Селска спартакиада в североизточната част на България. Двамата с Бончук пристигнахме във Ветово привечер, преди деня на откриването, и бяхме посрещнати от симпатичен млад човек, който се грижеше за настаняването на гостите - спортисти, треньори, журналисти, ръководители, а още и "запалянковци" от другите, участващи със свои отбори села, идващи с голям интерес да видят как ще се представят техните комшии, роднини и познати, превърнали се в състезатели, а те - в зрители... в актуалния етап на дадената спартакиада.

Нашият посрещач ни отведе в една доста прилична къща, където ни посрещна, обаче, една жена на средна възраст с прозираща неприязън в очите. Знаехме ясно, че по селата няма да спим в някой, дори миниатюрен хотел, но все пак до този случай бяхме попадали само на перфектно гостоприемство... Този път нервозната жена ни поведе към една схлупена пристройка на къщата, въведе ни в една миниатюрна одая с маса, два стола и едно легло, и ни гракна да се настаняваме. Ние се спогледахме с Бончук и почти едновременно казахме едно и също: "Но тук има само едно легло!!!"

Никога не сме търсели някакъв разкош и добре съзнавахме голямата разлика между хотелите в Ню Йорк или "Олимпийското село" в Сеул със сегашния наш конкретен случай. Никой не търсеше денонощно функциониращите пресцентър и ресторант с винаги топла европейска, азиатска и други още кухни, защото бяхме 12 000 журналисти от цялото земно кълбо... Не ни пречеше и миниатюрната стая, но чак да предложат на двамината мъже - гости да спят в едно легло... ни се видя ужасяваща обида и адска подигравка!

Просто излязохме с бърза крачка. Нашият гид ни последва с планина от извинения. И той не знаел, че в тази уж представителна и "богаташка къща" живее "толкова лоша жена"... И като още веднъж се извини, попита - бихме ли гостували в мюсюлманска къща? Друга българска близичко нямало... Казваме, че нямаме нищо напротив, даже ще ни бъде интересно.

Като стигнахме обекта, въпреки че беше вече началото на нощта, всички ни посрещнаха - деца, млади хора и почтени стари персони се втурнаха да слагат трапеза, една млада красавица ни се представи, че тя точно ще бъде медицинската сестра, която с доктора ще са дежурният лекарски екип по време на цялата спартакиада. Тържествено се появи и най-възрастният от фамилията, с една старовремска, но във всеки случай красива и култова ръчна кафемелачка, и се впусна да ни мели едрите зърна на хубаво кафе... Само той, най-старият стожер на фамилията имал правото и задачата да прави това...

И действително: като че никъде - и по най-луксозните спортни пресцентрове и лъскави хотели не бяхме пили такова омайно кафе. Като че са прави тези, дето казват, "Наздравиците и кафето са толкова сладки и пленителни, колкото и хората, с които ги пиете..."

На другия ден се опознахме с десетки спортисти от аматьорския спорт, които го обичат, тренират и на 100 процента имат по-приятен, хармоничен и продуктивен живот от заклетите къщовници.

Съставихме си и мнението, че принципно придошлите спортисти и заетите с организацията деятели, а най-вече самите състезания с тяхната динамика повдигат тонуса на домакините, животът и на тукашни и на гости става много, много по горещ и интересен!



Чета в стари вестници за стари селски спартакиади...

"Баскетболистките на Перущица извоюваха 13-ти медал в Спартакиадата на спортистите от малките селища. В досегашните участия отборите имаха спечелени 12 отличия".

"Наследниците на Димитър Златанов, един от най-големите български волейболисти, станаха шампиони в турнира по волейбол при момчетата в XXI Игри на спортистите от малките селища".

В пловдивското село Искра празнуваха 40-годишнината от спечелването на първата си републиканска титла по волейбол. „Играехме на сгур, на чакъл. Целите бяхме ожулени. Не ни притесняваше. Така се става волейболист! ”, спомня си с носталгия треньорът Иван Чурчулиев".  „Имахме волейболно игрище с осветление през 70-те, не съм сигурен тогава имало ли е такова даже в Пловдив, сподели още Чурчулиев. 

"Борбата е един от най-познатите спортове за селото. Известни са успехите на Спортен клуб "Руен" - Бургаско, създаден през 1990 г. В годините през клуба са преминали много добри борци, извоювали после и медали от редица Европейски първенства. Един от тях е Кемал Мустафа, който има сребърен и два бронзови медала от Европейски първенства. Всеизвестно е, че българските села са родни места на повечето български борци, постигнали голям успех на международния тепих. От "селските редици" е и борец, който стигна до сребърен олимпийски медал".

От по-ново време можем да споменем 24-тите Държавни игри на спортистите от малките селища, които се проведоха под патронаж на министъра на младежта и спорта Красен Кралев в Дългопол и село Аспарухово.

В състезанията участваха около 850 спортисти (юноши и девойки) от цялата страна в 9 вида спорт – баскетбол, лека атлетика, борба, хандбал, шах, тенис на маса, волейбол, конен спорт, футбол. Пълният списък на спортовете в традиционните селски спартакиади през тридесетина се състои от 15 вида спорт.
Домакин на игрите бе община Дългопол, а организатор – Българската асоциация за селски спорт (БАСС).

В редица фотоизложби на Бончук Андонов блестят портрети и фигури на стотици спортисти, преминали пътя от първите стартове в селските спартакиади за деца, до Олимпийските и Световни победи... Интересно е да видите Вашия кмет, например, но като борец на тепиха, нещо, което се е случило на жителите на Костинброд и обичания от тях Павел Павлов–Пампо, сребърен медалист от Москва'80 и, разбира се, селски шампион...

Кметът на Костинброд Павел Павлов-Пампо в схватка на олимпийските игри в Москва, когато печели сребърен медал за България..
Олимпийското село в Москва - Александър Томов, Цено Ценов, Павел Павлов, Иван Атанасов и Райко Петров.
Има и много други кметове - станали и председатели на спортни дружества. А снимки на Бончук, като завитата с овчарски ямурлук баскетболистка на резервната скамейка, ни напомня за един хубав и спокоен свят. Свят, който днес, при световната пандемия на коронавируса, се промени драстично.

Похвално е, че журналистите от почти всички медии потърсиха, откриха и показаха на силно притеснените хора от лошотиите на корона вирус динамични, окуражителни и славни спортни битки и победи на близки до сърцето им наши спортисти по световните и олимпийски терени.

Разумна е и идеята на колеги от БАСЖ, които са на мнение, че и една пъстра гама от късометражни продукции с фокус върху богатото разнообразие на аматьорските спортове в селски, работнически, детски и юношески и пр. формации би оживило и окрилило мнозина, за които застоялият и без емоционален живот е не само вреден, но често гибелен. Разбира се със своя принос трябва да се притекат и вестници, списания, радио, да се говори на различни форуми, по различни поводи... за да тръгне напред все по-сигурно доста обездвижената ни съвременна цивилизация...

Три велики българки, спечелили общо 6 олимпийски медала. Стефка Костадинова поздравява Иванка Христова и Йорданка Благоева, които са тръгнали от селски спартакиади, за да стигнат до световните спортни върхове.

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент

AIPS CARDS