Любов, омраза и метакса с Бициани


СТЕФАН ДАМЯНОВ

Приех предизвикателството на Найден. Уж лесно, ама... Толкова много спомени, преживявания, емоции... Кое да напиша?

Избрах първия мач, който съм гледал на любимия ПАОК. Не само заради любовта ми към отбора с двуглавия орел, а и заради един от най-хубавите дни в живота ми. А такъв го направи бившият шеф на съдиите у нас и голям рефер Георги Камишев.

Дядо Камишев (както го наричат моите деца) е много голям приятел. Направил е за мен повече неща от много мои роднини...

Така на 17 март 2003 година ми позвъни рано сутринта на мобилния: "Идвай в Марикостиново. Отиваме на финал за Купата на Гърция в Солун". Тръгнах на пожар, такова чудо не се отказва. Представите си - ПАОК - Арис на "Тумба"!

След час вече бях във фабриката на Георги Камишев (тогава той имаше шивашка фабрика, в която се шиеха нещата на голямата марка "Бициани"). А оттам след още час бяхме вече в Солун. И оттук започнаха изненадите за мен. Първо в централата на модната империя и запознанство с големия моделиер Аристотели Бициани. Който освен това бе и член на УС на ПАОК. Последва подарък - уникален и много скъп костюм за мен, и вече започнах да се притеснявам. А изненадите не свършиха дотук... Последва обяд на брега на Бяло море в скъп ресторант, посещение в големия магазин на Бициани в Солун и какво ли не...

И някъде към 17.00 часа започна и за мен треската за големия финал. Атмосферата се усещаше навсякъде във втория по големина гръцки град. Солунски финал, няма как! При това с агитки и от двете страни, пълен стадион... За първи път видях голямата омраза между двата отбора на живо. Тези директно се стреляха със сигнални ракети, летяха камъни и каквото се сетите! При това още преди да е почнал финалът! Сега, когато няма гостуващи агитки, далеч не е същото. Но тогава... атмосферата бе уникална!

ПАОК спечели финала с 1:0 с гол Георгиос Геогиадис в началото. Той бе голямата звезда тогава, все пак бе играл и за Нюкясъл. 5 минути преди края известният и у нас Демба-Нирен удари греда за Арис. Драмата започна при награждаването. Феновете на Арис запалиха седалките в своя сектор. За мое голямо учудване никой не се опита да ги загаси, те си горяха повече от час. Едва след като и последният фен напусна сектора, пожарникарите загасиха всичко точно за 5 минути.

А за мен подаръците и изненадите не свършиха - фланелка на ПАОК от финала! И както си му е редът - покана от мистър Бициани за по една малка метакса да полеем спечелената купа не се отказва.

От тогава до ден днешен няма година, в която да не гледам по няколко мача на любимия ПАОК. Обичам орела (все пак е символ и на Пирин), той е с две глави - едната винаги гледа към Константинопол (Истанбул), а другата към Солун. И за да завършим - преди два месеца се запознах и с героя от този финал - Георгиадис. Той сега е спортен директор на отбора. Кажете ми - как да забрави човек такъв ден?
---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент


AIPS CARDS