Приключения по Волга

ГЕОРГИ СЛАВЧЕВ

Мондиал 2018. „Светът е футбол“, „погледите на цялата планета са вперени в Русия“ и така нататък. Добре познатите клишета могат да бъдат продължени до безкрай, но картинката вече е ясна – XXI Световно първенство по футбол е в ход. Превъртаме лентата до началото на 1/8-финалите (разбирайте – екшънът започва с пълна сила!).

Работните ангажименти като коментатор на Българската национална телевизия ме отвеждат от Москва към Нижни Новгород рано сутринта на първи юли за 1/8-финала Хърватия - Дания. В огромната столица на Мондиал 2018 няма проблеми с придвижването от вече до болка познатия район на българското посолство на ул. „Мосфильмовская” до гара Ярославская, откъдето потеглят влаковете за петия по големина град в необятната руска страна. Тълпи от датски фенове с трепетно вълнение очакват кога ще дойде ред и на изписването на разписанието на латиница. „Почакайте още малко, момчета” е всичко, с което феновете трябва да се задоволят от мустакатия служител на гарата, естествено, изречено на... руски. За двама от привържениците на „датския динамит” това не е последното разочарование през деня, тъй като се озовават срещу мен в купето. Следва близо петчасов разпит, който преминава под наслов „Martin Braithwaite Мартин Брайтвайт ли се произнася или Мартин Брейтуейт, или Мартин Брайтвайте”.

Планът за придвижване от гарата до предварително наетата квартира е ясен. Тя се намира… нека за улеснение да кажем, че не се намира в центъра. Защото, разбира се, по нашенски нещата с резервациите се случват в последния момент и всички официални хотели-партньори на първенството или са запазени, или многократно надхвърлят бюджета ни (няма да щавим данъкоплатеца, я!). Няма проблем – такситата в Русия са евтини, а с едно от официалните приложения всичко се случва безболезнено. Поне в Москва. И поне на теория. Само че Нижни Новгород не е Москва, а между практиката и теорията има разлика. Нищо, таксиметрови услуги съществуват и без приложения за смартфони. А и в дипломата ми за средно образования срещу „руски език” – лъжовно се мержелее едно 6,00, постигнато по крайно съмнителен начин. Затова – смело напред! На стоянката – умилителна гледка: група със сигурност неоторизирани от ФИФА или от каквото и да е дори местна институция шофьори ядaт маринова скумрия. Около тях аурата от изпарения на водка и гъсти кълба балтийски тютюн буквално може да бъде докосната. Видът на господата е крайно интригуващ, произходът им - може би кавказки. Избор обаче нямам, качвам се на първата „Лада” (класическо червено) и потегляме. Грузинецът, както се оказва, очевидно не е много наясно с пътната мрежа в Новгород. Телефони и навигация не се ползват с аргумента, че Влади́мир Влади́мирович всичко подслушва и всичко следи. Е, оправихме се някак, а след известно лутане откривам крайната дестинация. Вътрешен двор. Пилци. Деца с колела. Пияници-картоиграчи, насядали върху обърнати щайги. Накратко – „футболната класика е оформена”. Тётя Ольга любезно ме въвежда в жилищната сграда. Въпреки обедния час, атмосфера из входа не липсва – от всички страни долитат крясъци и звън, произведен от ударите на стъкло о́ стъкло. Все пак е неделя… Светлината в помещението идва от крепяща се на магия крушка. Вратата се отваря с раздиращо приглушените шумове стържене, а пред очите ми изниква впечатляваща гледка, на която със сигурност не биха завидели в Риц:

Има и welcome drink – 50 г. водка. Каква изненада! И време има – тъкмо за душ и 90 минути (колко тематично) почивка. Въпреки окаяния си вид, душът е досущ като истински… с тази особеност, че не работи. Е, не е краят на света, вода има – оцелявам… Някъде около седем ча́са до Хърватия - Дания – ще кажете: „много е”! Но в този лукс за близо $100 просто не се стои. Решавам да си спестя още едно приключение с грузинските шьофори на „Лада” из Новгород и залагам на метрото. До най-близката спирка се стига за около 20 минути бърза крачка през квартал, за последно видял строителнa дейност много преди СССР да се превъне в Русия. Подстъпите към метростанцията подозрително напомнят на тези към „квартирата”, но нейсе, все пак живея в Банишора… иначе казано: „мокър от дъжд се не бои”. Виж, под земята – това вече е друго нещо! Чисто нова линия до чисто новия 350-милионен в долари стадион "Нижни Новгород".

Навън е страшен мор. Задух, влага, комари с големината на едри врабчета. Сякаш сме в Амазонската екваториална гора, а не в Русия. Величествената и могъща Волга дебне на метри зад съоръжението.   

Оттук нещата влизат в обичайното русло на двубой от 1/8-финалите на Световно първенство. Опитите за последни два часа концентрация и подготовка в пресцентъра отиват на кино, просто защото в тези мигове домакините на Мондиал 2018 отстраняват шампиона от преди 8 години Испания след изпълнението на дузпи. Време е и за второ действие за деня. Хърватия срещу Дания. Стадионът – стадион, мачът – мач!  

По един разменен гол още в първите 180 секунди на двубоя, а след това – 85 минути затишие пред буря! Буря, която се разхивря в продълженията. Бъдещият носител на Златната топка Лука Модрич пропуска от бялата точка в 116-ата минута. Но какво от това – Лука и останалите храбри балканци „показват по-здрави нерви при рулетката на дузпите” и отпрашват към 1/4-финалите! В зоната за интервюто обстановката е като в дискотека в центъра на Загреб или по-скоро Сплит. Няма значение, придобивате представа... За този двубой оператор не е предвиден, но модерната техника позволява превъзмогването на тази пречка и се присламчвам към пишещите колеги от Хърватия за някой и друг отзив от лагера на „шахматистите”. Усмихнат до ушите след купона в съблекалнята с президента на Хърватия Колинда Грабар-Китарович е и селекционерът на „ватрените” Златко Далич. Малко известен факт – Далич е спортен директор на добре познатия ни Георги Иванов–Гонзо в "Риека" преди едно десетилетие.  

Госпо́дин Далич е разговорлив и в отлично настроение. Интересува се от бившия си подопочен, интересува се и защо България е изчезнала от футболната карта на света. Познат въпрос… Размекнат от спомените, сребърният медалист от Мондиала изскача от хърватската съблекалня с ценен дар:  

Умилителен финал на продължилия 20 часа ден! Пътеписите за случилото се в хода на елиминациите в Санкт Петербург и Самара могат да продължат, но не виждам смисъл да занимавам, при положение, че развоят на събитията странно наподобяваше този в Нижни Новгород. С дребни разлики. Но със същото очарование. И със същите футболни емоции за цял живот! Или както казва Максим Горки (чието име Нижний Новгород носи до 1990 г.) в своята пиеса „На дъното”: Когда труд - удовольствие, жизнь - хороша! Когда труд - обязанность, жизнь - рабство!

Вярвам, че огромен процент от колегите спортни журналисти ще се съгласят, че за нас работата е… удоволствие!

---

Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.

#МоятЛюбимСпортенМомент