На капака на президентската кола и инжекция от доктор Бербатов. Истории за тия двамата и оня третия


АНТОНИЯ БЛИЗНАКОВА

Изоставих журналистиката. В началото болеше, но после се убедих, че това е правилното решение. Чета историите на другите вече "бивши" колеги и с носталгия си спомням за отминалото време. Доста пенсионерски звучи, но за съжаление голяма част от днешните колеги утре ще могат да си кажат само: "Помниш ли онзи скандал, дали се сещаш за цирка на онова събрание..." Не мога да напиша една история, толкова много незабравими спортни мигове имам. Затова ще се опитам да спомена няколко с по-малко думи. Все пак цял живот съм се учила 90-минутен мач да го събера в 30 секунди.

И така. Мястото е Атина, времето - Олимпийските игри през 2004 година. Милен Добрев (лека му пръст) става олимпийски шампион, в залата е президентът Георги Първанов. Звъни телефонът, чувам ентусиазирания Методи Манченко - бързо, преди новините трябва да излъчим интервю с Добрев и Първанов. Да, но по това време такива неща като ранички и директни връзки нямаше. Трябваше да се бърза. Естествено Милен се забави - все пак награждаване, допинг проба и т.н. Някак си успявам да спретна интервю, но в този момент виждам как президентът напуска залата. Журналистическият изход, естествено, е от противоположната страна. Спринтирайки навън, виждам как колите тръгват. Представете си една жена да ви се метне отгоре на капака на колата. Ами това направих, нямаше как иначе. Млада, още недоказала се, щях да си стоя и да пиша обмен в София до края на живота ми. Момчетата от НСО излязоха веднага, но докато си мислех, че съм загазила, Първанов слезе от колата, закопча си сакото и с най-спокоен глас каза: "Предполагам, че искате да кажа няколко думи за шампиона..." Оттам нататък следва влизане в насрещното и тичане боса до студиото, но дадох свръзката навреме.

Тези, които ме познават, знаят, че имам астма и алергии към почти всичко и цял живот се лекувам. Отивам в Леверкузен за снимки на "Самотния чаровник". Точно тогава обаче трябва да ми се постави инжекция - подкожна, в ръката. За лош късмет докторът на Байер бе отишъл в Мюнхен да води за преглед контузен футболист. Питам аз Митко Бербатов - къде мога да отида да ми я сложат. Той само се подсмихна и отговори: "А, къде толкова късно. Майка ми е медицинска сестра, все ще се оправя с една инжекция". Та отвори бутилка водка, сложихме малко на салфетка и най-хладнокръвно ми би инжекцията. Без да преувеличавам, толкова безболезнена интервенция много рядко съм имала.


Друг случай, който няма да забравя, бе по време на Европейското първенство в Португалия. Тежка загуба от Швеция. Излиза Златан Ибрахимович - един куп журналисти започват да крещят Сльатан, Сльатан come here. Обаче ние по нашенски - Златане, ела тук. И познайте къде дойде, ами при нас единствено - голям кеф беше.

И за десерт ако сте ме позабравили да ви кажа, че най-голямата ми гордост не са интервютата със здездите, а шансът аз да задам въпросите родили вечното: ония двамата и оня третия...

---

Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.

#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи


AIPS CARDS