ИВАЙЛО АНГЕЛОВ
Беше през февруари 2014, когато "Лудогорец" гостуваше на "Лацио" в Рим в първи шеснайсетинафинал в турнира Лига Европа. "Орлите" бяха набрали скорост още през есента, записвайки 5 победи и един равен мач в групата. Никой не очакваше обаче момчетата на Стойчо Стоев да победят "римските орли", и то в гнездото им - на "Олимпико" във Вечния град. На мача няма да се спирам, всички го помнят - с пропуснатата дузпа от Светльо Дяков, изпълнена в стил "Паненка , спасена дузпа от Владо Стоянов, греди, червен картон и фамозен гол на Роман Безяк, донесъл гръмката победа с 1:0.
Моя милост и колегата Валери Генов коментирахме този вълнуващ двубой. След мача се застояхме на стадиона - флашове, изпращахме интервюта и преживявахме емоциите. Хотелът ни бе близо, на по-малко от километър до "Олимпико", но когато се прибрахме вече бе станало късно и вечерята бе под въпрос. Излязохме в района, за да потърсим нещо и се насочихме към китната пицария на "Джузепе", която си бяхме набелязали от предната вечер. Уви, въпреки че вътре имаше хора, ни уведомиха, че вече са приключили с поръчките. Докато се суетяхме отпред, от заведението излязоха едно момиче в компанията на две момчета. Честно казано, ги удостоих с бегъл поглед, но в един момент се спрях на едно от момчетата. След кратко колебание припознах Антонио Кандрева, но въобще не си и представих, че това може да е той - часове след мача в кварталната пицария. Мислих, че може и да греша, и попитах Валери.
- Абе, Валерка това не е ли Кандрева?
След кратко колебание Валери отговори.
- Разбира се, че е той.
Валери знаеше италиански и аз веднага му предложих да се заговорим с футболиста, както и стана. Съмненията в неговата самоличност вече не стояха на дневен ред. Казахме му кои сме и какво правим там. Обменихме две приказки за мача, но си спомням, че още тогава той каза: "Не бързайте да празнувате, защото ви чака тежък реванш". Както и стана. Накрая Валерката му каза, че сме имали намерение да изпием по една бира за победата в пицариянта, но тя вече е затворена. Най интересното е, че той ни каза да изчакаме, влезе вътре и след минута се появи като ни подкани да влезем. Казахме си до нови срещи в София след седмица. Беше приятна тази неформална среща, а пък и вечерята бе спасена благодарение на него.
***
Да откажеш да присъстваш на мач между Италия и Англия на световно първенство заради морален ангажимент към хората, за които си герой. Безценно
Тази история се случи няколко месеца по-късно и няма нищо общо с предната, макар че Кандрева бе косвена част от нея. Главният герой се казва Марселиньо. През 2014-а световното първенство бе в Бразилия. На мен се падна честа да открия Мондиала в Сао Паоло, а само ден по-късно трябваше да прелетя няколко хиляди километра към сърцето на Амазонка - град Манаус, който бе арена на сблъсъка Италия - Англия.
Честно казано, тръпнех в очакване на бразилското предизвикателство, но имах и своите притеснения - дългото разстояние, сблъсъка с една по-различна култура, а не на последно място и неща от здравословен характер. Бях се консултирал със здравни специалисти, които ме увериха, че е необходимво да си направя ваксина против жълта треска, а при добро желание - да пия и таблетки против малария, защото се срещала в Манаус. Направих си ваксина, а за маларията взех решение да не пия нищо, а да ходя с дълъг панталон и дълъг ръкав и да си напръскам лицето с репеленти, но това не е темата на тази история.
Разбрах, че Марселиньо е от Манаус и по време на моя престой ще бъде там. Няколко месеца по-рано говорихме с него и се разбрахме да се видим на бразилска земя. Обещах му да го акредитирам и да присъства на мача, като дори шеше да седне до мен и да се включва епизодично в коментара. Той прие това предизвикателство на драго сърце. Във въпросния ден на моето пристигане Марселиньо трябваше да ме чака на летището. Полетът от Сао Паоло обаче закъсня с повече от час, а аз нямаше как да му кажа, тъй като ми бе паднала батерията на телефона. Още при първите ми стъпки в ръкава на терминала в Манаус сякаш нещо ме хвана за гърлото. Температурата не бе толкова висока може би към 26-28 градуса, но високата влажност на въздуха създаваше чувство, че буквално си проправяш път през него.
Нагърбил притесненията си, излизайки от терминала, сякаш камък ми падна от гърба, когато видях Марселиньо. Чакал ме беше ме повече от час с цялото си семейство, с което бе дошъл да ме посрещне. Много приятно ми стана.
После ходихме на стадиона, за да се акредитира, гледахме малко от тренировката на Англия, след което ме закара до хотела. Оказа се, че Марсо не е точно от Манаус, а от малко градче в района. Покани ме да му гостувам вечерта, но денят беше уморителен и аз дискретно му отказах. Тогава ми съобщи че на следващия ден няма да може да дайде на мача. Аз не можех да повярвам. Как така?
Казвам му:
- Марсо, Италия и Англия никога повече в съзнателния ни живот няма да играят тук, пред дома ти, а ти няма да дойдеш...
Той ми обясни че в неговото село всички много го уважават и го смятат за един от героите, прославили това малко градче по света. В негова чест точно в деня на мача организират футболен мач с негово участие и той няма как да не присъства.
- Защо не го направите на следващия ден този мач? (Продължих да упорствам аз.)
- Защото на следващия ден си заминавам за началото на сезона в България.
Разделихме се, но аз продължавах да си мисля за отказа на Марселиньо да дойде на мача.
На следващия ден мислех да не си подавам носа навън, но излязох за малко, за да покажа мускули на тежкото време. Позвъних на Марселиньо с надежда да е променил решението си, но той беше непреклонен. В часовете до мача си мислех за това негово решение и все повече осъзнавах какъв акт на човечност е да направиш подобен жест към обикновените хора, за които животът е все така труден, а футболът си остава един светъл лъч. Лъч, преминал през призмата на техният герой - Марселиньо.
---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент
