Една Специална среща


ДИНКО ГОЦЕВ

Вероятно да разкажа най-емоционалния за мен спортен момент би било по-лесно. Писал съм за онази вълшебна нощ в Истанбул на 25 май 2005 г. нееднократно. Това бе нещото, което не мога да забравя като вълнение, изживяване, а и преломна точка. След нея вече знаеш - да, футболът е магия и лудост, но какво повече може да те изненада в него? Та реших - за финала Ливърпул - Милан този път няма да пиша. 

Ще се върна към няколко страхотни септемврийски дни в Лондон преди 5 години, а Лондон - надявам се да сте го изпитвали поне веднъж, е прекрасен през септември.

Пътят ми професионално, а не лично и като емоционална привързаност, ме заведе на среща, която не мога да забравя. С колегата, от когото съм научил много, а и приятел - Владимир Памуков, както и разпознаваемия навсякъде футболен посланик Христо Стоичков, имахме среща със Специалния.

Интервю с Жозе Моуриньо в базата на Челси - дори по време на полета към Англия, това кънтеше в главата ми. Знаеш, че имаш 15-20 минути с човека, когото искаш да питаш хиляди неща. Може да нямаш втори шанс.

Макар днес за мнозина да не изглежда точно така, през септември 2015-а трудно можеше да се спори, че Жозе е треньорът на новия век. Станал шампион на Англия с Челси за трети път само преди 3 месеца, печелил титлите в Италия с Интер, в Испания с Реал и в Португалия с Порто, а на върха на тортата - две купи на шампионите, които не се печелят от всеки.

Признавам - не са били много случаите, в които съм се чувствал притеснен и несигурен дали съм на нивото на задачата. Този бе един от тях.
Дотук с първото лице единствено число. И то не само защото заслугите за организирането на интервюто далеч не бяха мои - те се поделят между Владо Памуков и Христо. Направо към историята.

Стоичков в Лондон е като у дома си, без да му е любим град. Той май навсякъде се чувства така. Организиран и точен, в един момент се разхожда небрежно около Уестминстър по фланелка с марковото лого HS8 и дънки, а след 30 минути е гладко избръснат в изгладен до ръб костюм и готов за интервюто пред хотела. Не толерира закъснения или неточности.

Той има среща с Моуриньо за филм в неговата медия "Унивижън", ние - за предаването "Код Спорт" в България.

Пътуването на юг от столицата към малко градче от селски тип на име Кобам на 50-ина километра, увеличава съспенса. Очакваш да видиш "империята на Абрамович" - построената неотдавна база на Челси, далеч от градската шумотевица. Представяш си нещо грандиозно и ултрамодерно, може би някакви постройки като от база на НАСА. Не е точно така. Но е достатъчно впечатляващо. Най-вече с това, че няма лукс, а удобство - има всичко. Най-вече - пълно спокойствие и условия, в които мислиш само за футбол.

Роман е построил комплекса в селото, като е купил земята след вот на местните дали са съгласни. Руският собственик на клуба е гарантирал, че върху поляните, където са били игрищата на хората от Кобам за футбол, ръгби и крикет, ще има пак място за тях. И така - от 32 терена в базата на Челси (10 - в оригиналните размери за мач от Висшата лига), два са постоянно на разположение на местните хора. Напълно безплатно и когато ги поискат за ползване. Клубът е задължен дори да им осигури топки, екипи или съдия, ако желаят.

И още нещо - разрешението Роман да строи е дошло и след уговорката пътят, който минава през старите ливади и води към магистралата, да не бъде премахван. Иначе местните трябва да обикалят цялата база.

И сега го има - двулентов, през средата на комплекса, като вдясно от него са терените за първия отбор, а вляво - всички останали и административните сгради. Изразът "да пресечеш улицата" е парола в Челси - той мотивира младите играчи да стигнат до първия отбор. Успял си, като минеш оттатък, при асовете.

Всички юношески и младежки състави тренират в един час със звездите, за да може, ако в понеделник Жозе реши да се готвят вече с тях, да не променят ритъма и организацията на деня си. Изобщо не е случайно, че тази Академия произведе поне 30-40 топ играчи в последните десетина години, макар и не всички да изгряха в Челси.

На входа на базата има бариера, охрана. Естествено, искат легитимация, след което гардовете разпознават Стоичков и отношението рязко се затопля. Казват ни да влезем и да изчакаме Жозе, който е на път.



Камата и неговият екип решават интервюто да е на едно от игрищата, разполагат се и подготвят камери и звук. В този момент отнякъде се появява Специалния и моментът е силен. Вероятно най-силният от цялото приключение.


Той върви през тревата, облечен в синия анцунг на Челси, а срещу него тръгва Ицо в костюма. Срещата е като на приятели, а не колеги. Прегръдка, разговор тихо между двамата за няколко минути, далеч от останалите - встрани от нас. Само те си знаят какво си казват. Жозе говори повече, жестикулира и се усмихва - ето това не може да се види по телевизията на мачовете на отборите му. Казва ни, след като идва да се запознае с всички: "Той ме прие в Барселона най-радушно - Христо!". Двамата са в ролята на начинаещ треньор и мегазвезда на терена преди 23 години, когато Боби Робсън води Жозе в Барса като свой помощник, а Стоичков е един от тарторите в отбора.




Камерите вече работят, а разговорът минава през минало, настояще, истории, бъдеще... и се проточва, а гуруто на медийния отдел Стийв Аткинс - грамаден русоляв мъж, прави елегантни жестове към часовника си. Моуриньо уж няма как да ги е видял, но разбира. Довършва интервюто с Ицо и казва: "Днес не остана време, елате утре в 13,15 часа за вашето интервю."

На следващия ден отново изминаваме пътя и пак сме в Кобам, 15 минути преди уговорения час. Специалния вече е там, а Челси има и тренировка малко по-късно. Ние сме подготвени, като сме отсяли въпроси от огромния списък, изготвен още в самолета и хотела. Ако тръгнем по него "от до", ще отиде час и интервюто ще бъде спряно неизбежно от Аткинс.

Въвеждат ни в помещенията за медиите, оборудвани с всичко необходимо, шумоизолирани за целта. Този път е дъждовно и времето не позволява да вършим работа навън. Жозе пак е в супер настроение, пристига от някаква странична врата и започва с майтапите с Ицо. "Този помниш ли го", сочи към треньора на вратарите Силвиньо Лоуро. Камата влиза в лафа - показва как му е копнал топката над главата за гол във вратата му, докато онзи е пазил на Бенфика в началото на 90-те. Смях.

Грамадният Джон Тери влиза в стаята и прегръща Стоичков като стар приятел. Вади мобилен телефон, говори с Ицо и разменят номерата. По това време се говореше, че Тери мисли да замине за Мейджър Лигата в Щатите...

Питаме Камата - познавате ли се? "За първи път се срещаме", отвръща той, но уважението от капитана на Челси явно е огромно.

Започваме интервюто, а всякакво притеснение отдавна е изчезнало. Жозе се държи като човек, с който сме стари приятели. Извинява се още веднъж за предния ден, което не е нужно - нали ще свършим работа. Останал е само професионалният адреналин - познавате чувството. В случая е в големи дози.
Мистър Моу не отклонява нито един въпрос. Дори за "паркирането на автобуса" - там се засмива и обяснява по неговия си начин с една метална нотка в гласа как Реал Мадрид е вкарал рекорден брой голове с треньор Моуриньо. Иди спори с това. Казва ни, че онази нощ в Барселона, когато се роди този лаф след мача на неговия Интер, ако е трябвало, е щял да докара не един, а всички автобуси от Милано и да ги паркира пред вратата. "С 10 души срещу Барса... Трябва да съм луд да правя друго!"

Въпросът за спомена му от посещението в България вече го развеселява изцяло. Гледа към Ицо, който се хили отстрани. През 2006-а, когато идва с Челси в София за мач с Левски, Жозе е взет от хотел "Хилтън" от Стоичков, който му обещава - един час и те връщам тук. А е пиков час, в най-натоварения трафик!
"Не знам какво стана, светофарите ли бяха нагласени... Но стигнахме, получих орден от кмета на града, върнахме се и бе минал точно един час! Христо каза 60 минути и бяха 60 минути!", разказва Жозе, удряйки артистично по часовника на ръката си.

Към края на разговора ни в стаята вече има и "гости" - екип на Chelsea TV, който е разбрал, че Ицо е в базата. Няма как - следва половинчасово интервю с носител на "Златна топка" за медията на клуба.

Преди тренировката на играчите се оказва, че Стоичков не е приключил. Приближава се Диего Коща - прегръдки и бащински шамарчета от българина. Човекът, който на терена изглежда като звяр, гледа Ицо с обожание. Има защо - направил е първите си стъпки в Европа именно при него в Селта, само на 18 години. "Не можеше да си върже връзките на обувките от притеснение", спомня си Христо. И добавя: "Много добро момче". Очевидно не говори за този Коща, който гледаме на терена. Няма как да е същият човек.

След това - Сеск Фабрегас, който също застава за снимка, прегръща българската звезда и 20 минути след тренировката е пуснал в Instagram "С един голям човек и футболист" под фотоса.

Стийв Аткинс се приближава и пита: "Навсякъде ли е така?", визирайки как всеки разпознава Стоичков. Отговорът е ясен. В това време Ицо си говори с Радамел Фалкао и го пита как се чувства след травмата на коляното - новина, която вероятно интересува милиони зрители на "Унивижън" в Централна и Южна Америка. Тигъра бе опериран месеци по-рано и вече тренираше.


По пътя обратно към Лондон, след като Жозе ни изпраща с ръкостискане, а за Ицо - познатата дълга приятелска прегръдка, носи изненада. Получаваме SMS-и от България, че мисията ни вече е "разкрита". На сайта на Челси се е появила водеща новина "Звездата Стоичков посети базата в Кобам", а на снимката, зад усмихнатите широко Жозе и Христо - ние, журналистите от София. Смях.

"Станахте известни", изстрелва типично Камата и показва усмивката на човек, който си е свършил работата. Едва тогава, по пътя на връщане към Лондон, осъзнаваш, че си бил в компанията на не една, а няколко много големи футболни величини. През времето с тях всъщност не остава време дори да го осмислиш, или пък да се "стягаш" в някакво напрежение. А и никой от тези гиганти на играта за тези два следобеда в Кобам не опита да покаже, че е нещо повече от околните.

Такова удовлетворение и удоволствие да попаднеш в кухнята на един от големите клубове и да видиш там срещата на хора като Моуриньо и Стоичков, може да донесе само професията на спортния журналист.

Моменти като този обясняват, поне в моите очи, защо сме я избрали.

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент


AIPS_CARDS