За "Златните топки" на "златните момчета"
- Автор БАСЖ -
- 09.05.2020

ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
Имало едно време...
Подобно на много истории и тази започва така. За мое щастие, това време го има и днес.
Та, имало едно време едно малко момиченце. Петя от град Стамболийски.
“Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”, ни завещава филолофски чудакът Екзюпери.
Ако това е така, то Петя била наистина голяма.
Запалено по спорта от баща си, момичето мечтаело за световните върхове от залата по тенис на маса. Не ги достигнала, но спортът й отворил широко други врати, за да изживява и днес своите мечти.
И Петя, като много други деца, била свидетел на онова “лудо, американско лято” през 1994 г. Създала своите идоли и мечтаела един ден да се докосне до тях.
Имало едно друго време... Годината е 2007-а.
Млада и малко срамежлива репортерка в ТВ7, Петя е изпратена неочаквано да отразява пресконференция на един от спортните си любимци. Прякорът “Камата” му отива. И не само заради футболните му умения. Думите му режат. Силно. След края на събитието Христо Стоичков минава почти като валяк през дебнещите наоколо журналисти. Смръщено отклонява всички опити на колеги за персонален въпрос. Там е и Петя.
“Ти, защо не задаваш въпроси?”, парира с остър тон вече бившият треньор на футболните национали.
“Не задавам въпроси неподготвена”!, отвръща плахо момичето.
“Ами, следващия път се подготви!”
“Само ако следващия път ще имам лично интервю с вас”, измъмря куражлийски Петя.
“Ще го имаш!”, обещава отговорно Камата и напуска с бойна стъпка сградата на БТА.
Всички (а те са малко), които Христо Стоичков допуска през годините до себе си знаят, че “златното момче” на българския футбол е верен на обещанията, които дава.
Стига да заслужиш доверието му.
Интервюто се случва. По телефона. През лятото на същата 2007 година. Стоичков тъкмо стяга багажа си за Испания. Ще става треньор на втородивизионния “Селта”. Скупчени край телефонната слушалка, в редакцията на списание МАХ, десетина души слушаме оцъклени тирадата на един изнервен мъж в особено положение. Стоичков се смя, ядосва, псува и звуча като човек, който отдавна няма какво да губи.
“България нищо не ми е дала!”
Помните тези думи, нали? Макар и неточно интерпретирани, те и до днес бучат в ушите на недолюбващите легендарната 8-ца.

Списание МАХ чупи рекорди по продажби, а Петя Желева трябва да се отчита за “креватното интервю”, което е направила.
Как иначе? “Великани” на родната, спортна журналистика не успяха да се доберат до него, откъде-накъде една “треторазрядна журналистка”, по думите на Жаклин Михайлов, ще го направи?
“Как и защо”?
...
Оставям празно място и многоточие. С правото на всеки, който пожелае, да развихри въобръжението си.
Бързам, защото имам да ви разкажа още нещо.
Ще пътуваме към Париж.
20 декември 1994 година. Френската столица блести в очарователната си коледна премяна. Христо Стоичков е там за най-вълнуващия момент в славната си кариера. Кръглият, лъскав трофей е вече в ръцете му. Съпругата му Марияна споделя, че никога не е виждал любимия си мъж по-щастлив живота.
25 години по-късно Париж отново се готви да посрещне най-добрите футболисти на Планетата.
Петя живее във френската столица през последните 10 години. И дотогава прави опити да се добере до церемонията за “Златната топка”, но чак през 2019 година желанието й се сбъдва. Близък приятел от редакцията на спортната “RMC” осигурява мечтания пропуск. Величественият Theatre du Chatelet очаква магьоснисниците на футболната топка. Победителят е известен. Стотици крещят оживено името на Лео Меси пред сградата на вековното здание. Христо Стоичков е отново там. С гордост и бащинско чувство Камата повежда Меси по червения килим.
Петя и Христо имат уговорка за интервю. Момичето звъни за последни детайли. Разбират се за среща на мястото на церемонията.
Като съвременна Алиса в Страната на чудесата мечтателката от Стамболийски се лута из коридорите на театъра в търсене на точната зала. Среща толкова много футболни величия, че светлината от звездното им сияние още огрява лицето й. Момичето спира пред малка, закътана стая. Дузина яки момчета пазят входа пред нея. “Сигурно тук е моята среща”, убедена е Петя.
“Не може да влезете”, уверяват със сериозен здравеняците.
“Може!”
Досущ като рицар в блестящи успехи се появява Христо Стоичков. Смъмря на испански охранителите и “вратите на Рая” се отварят.
В малката зала скромният екип от "Барселона" очаква началото на тържествената церемония. Там е и Меси. Лео Меси. Съпругата му Антонела блести в стилен, тоалет, а по-големите синове на семейството – Тиаго и Матео нарушават по детски тишината в малкото помещение.
Христо Стоичков е сред свои и с охота води разговори за отминали спомени.
Наблизо, Петя се вълнува. Чувства се малко неловко. Млад мъж с чаша шампанско се приближава към нея.
“Заповядайте. Вероятно имате нужда”!?
Мъжът е френският адвокат на Антоан Гризман.
Решил да се възползва от хубавата страна на това да представляваш богат и известен клиент.
Доволна, че е намерила събеседник, Петя отпива със самочувствие от чашата с шампанско, докато към нея не се приближава госпожа Меси. Жестомимически се опитва да каже нещо, но след като остава недоразбрана сама пробва да вдигне разкопчания цип на роклята на Петя.
“Господи! Точно сега ли?”
Ципът се беше предал под тежестта на телесното напрежение.
Антонела очевидно улавя неудобството в очите на Петя и я кани на своето канапе. Там сладката аржентинка си шушука с друга футболна половинка. Ледовете се разчупват. Снимки, усмивки и няколко думи на испано-английски правят атмосферата по-ведра.
Почти безмълвно, но с усмивка, Лео Меси изслушва желаещите да разменят по няколко думи с него.
Стоичков е с предимство. През годините българската легенда е бил повече от баща за “златното момче” от Аржентина.
“Eла да те снимам”!, подвиква Камата.
Петя толкова искаше тази снимка, но в строго интимната среда, в която беше попаднала, нямаше да си позволи куража да я поиска.
“Това е моя добра приятелка от България”, представя я Христо Стоичков.
Развълнувана, в стил “Бойко Борисов”, “приятелката” изрича своите “конграчулейшънс”.
Силните емоции карат времето да лети неусетно.
Часовникът бързо отмеря 19 часа.
По тайните коридори на театъра барселонската група е отведена зад кулисите на митичната сцена.
Интересът към Меси е толкова голям, че охраната трябва да пази дребничкия футболен магьосник дори от собствените му колеги.
Церемонията е повече от вълшебна. Три реда зад Меси е и момичето от Стамболийски.
Чувства се толкова... “първоразрядна”!
И почти през сълзи си мисли : “Човек е наистина толкова голям, колкото са големи мечтите му!”
…
Нова пауза и многоточие.
“Найдене, благодаря ти, че пишейки, ме накара да изживея отново тези небравими моменти.
Пак плача и треперя. От щастие. Този път от дивана вкъщи.”
Вечерта се изтъркулва неусетно. Минути след церемонията Лео Меси вече пътува обратно за Барселона. На следващия ден го чака тренировка. Какво тук значат някакви купони?
Интервюто със Стоичков е повече от приятно. Камата изживява повторно приказката, в която сам е бил герой преди 25 години. Един българин стъпва отново на футболния връх в Париж. Мястото, което е покорявал десетки пъти.
Очите на Христо блестят особено. А тези на Петя остават отворени.
Така е през цялата нощ. Вълнението не позволява на момичето да ги затвори.
“Ако си роден без криле, не им пречи да израстнат”, казва Коко Шанел.
Повечето от нас са родени без криле. Често ни ги подрязват и докато се опитваме да растем.
Никой обаче не може да им попречи да израстнат. Защото тях ги има заради емоциите, които ни карат да летим.
Летете! И дори да падате, изправете се и продължете!
---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент