За живота, смъртта и „Тигрите на Аркан“

Много хора знаят у нас и са чували за Желко Ражнатович – Аркан, сръбски командир от войната в Югославия, бизнесмен, патриот, шеф на феновете на Цървена звезда, мъж на известната певица Цеца Величкович.

Неговото формирование „тигрите на Аркан“ стряска съня на враговете им и години наред се превръща в най-крайното звено, защитаващо интересите на тогавашната югославска армия.

През своята младост Желко напуска тогавашна Югославия и години наред живее в Швеция, Холандия и Швейцария, където попада в местни затвори и интересното е, че успява да избяга отвсякъде. Злите езици мълвят, че когато бяга от затвора в Швейцария, Желко е прескочил седемметрова ограда с бодлива тел и четириметрова стена, облечен с куп дрехи, за да не се нарани.

След бягството си от затвора, Желко Ражнатович се връща в Югославия. Установява се в в Черна гора и става собственик на казино. Там се запознава с Наталия Мартинович, първата му жена. Женят се и заминават на сватбено пътешествие до Акапулко. След завръщането си купуват къща само на 20-30 метра от стадион „Цървена звезда“ в Белград. А Желко Ражнатович става шеф на охраната в местната белградска дискотека „Амадеус“…

През 1993 г. певицата Цеца Величкович се прибрала в Сърбия след известен период, прекаран в чужбина. Това е и голямото й завръщане на сцената след 2 години музикална пауза. Цеца тръгва на турне из цяла Югославия. Тогава дошло предложение от мениджъра на певицата Бане Стоянович да пее в област, където по това време се воюва.  

Минавайки през първите барикади, Величкович осъзнала, че отива да весели не кого да е, а самия Аркан. От всичко, което певицата била слушала и чела за него, страхът внезапно я превзел. На концерта певицата забелязала Аркан да стои на няколко метра от нея. Командирът се приближил към нея, за да се запознаят и я попитал: ”Ти ли си тази звезда, която слушам най – редовно?”

Тогава за първи път 21-години по-възрастният от нея Аркан среща Цеца.

Малка по-късно той основава „Партия на сръбското единство”. На събитието Цеца отново е ангажирана да забавлява Аркан и съмишлениците му. Любовта между двамата пламва и Аркан и Цеца пишат една от най-славните любовни истории на бивша Югославия.

Желко се развежда с Наталия и за първи път в живота си коравото сърце на Командира е превзето от красивата Цеца. Така той избрал да продължи живота си с Цеца Величкович, която приема неговата фамилия през 1995 г., когато двамата сключват брак.

През 1998г. семейство Ражнатович закупуват футболен клуб „Обилич”. 

Аркан окончателно се оттегля от политиката и се отдава на бизнеса. По това време е смятан за най-богатият сърбин, притежаващ 500 милиона долара!

Двамата живеят в луксозната къща на Аркан, само на няколко метра от стадиона на Цървена Звезда.

Животат на Желко Разнатович, водача на военното сформирование „Тигрите на Аркан“ приключва в началото на 2000 година, когато е застрелян във фоайето на белградския хотел „Интерконтинентал“, за което един от заподозрените е и самата… Цеца, неговата съпруга. Истинска история за холивудска продукция…

Най-точното определение за живота на Желко Ражнатович може-би прави списание „Ним”, непосредствено след смъртта на лидера на „тигрите”: „Ако трябва метафорично да се изобрази това страшно десетилетие за Сърбия, никой по-добре не би го илюстрирал от Аркан. Само оставаше да умре, за да стане легенда.” 

Защо ви разказвам за всичко това, за Аркан, за Цеца, за любовта им и за… къщата.

В началото на нашия век, въпреки че бях студент, започнах работа - стаж в ТВ Евроком. И съвсем в началото посетих дерби-мача на бивша Югославия Цървена Звезда и Партизан.

Пътувах с бус, с една камера и с няколко култови личности като фенове, които станаха известни през нашия век.

Мачът между Звезда и Партизан се игра на 7-и март 2001 година, само година след убийството на Аркан.

На полувремето излязох от стадиона и погледнах към отстоящата на не повече от 20-30 метра красива къща на вече покойния командир. Вдигнах камерата и започнах да снимам, прекрасната фасада, тераси и цялостен изглед на къща, която излъчва лукс, излъчва осанка, излъчва история. Наслаждавайки се на кадъра, видях трима-четирима здрави мъже да тичат към стадиона…

Изглеждаха като разярени животни, които могат да прегазят всичко пред себе си. Те обаче тичаха разярени не към кой да е, а към мен самия.

„Що сликаш, бе маймуне“ (Какво снимаш бе, маймуно?)– само чух и вече двама души, от тези които са описвани по книгите и са били част от „тигрите на Аркан“ ме хванаха под мишници, а краката ми се отлепиха от земята.

„Що радиш, бе шпионин“, продължи главния и ме изгледа кръвнишки, като допълни „Иди с нас“, след като разбра, че съм от България. Едва ли е нужно да ви обяснявам чувството, в друга държава, сам самичък да попаднеш в ръцете на „тигрите на Аркан“, хора, които през живота си са убивали, грабили и плячкосвали, хора, пред които нашите мутри от 90-те години изглеждат като прилежни ученици. Ситуацията се развива за секунди, които на мен ми се струват цяла вечност.

„Добре бе, идвам с вас, пущете ме“, си спомням че измърморих само, но думите ми останаха в пространството. Двамата мъжаги буквално ме водеха към къщата, а краката ми не можеха да достигнат земята…. Помислих си, ако вляза в тая къща никой никога няма да разбере какво се е случило с мен…, а аз просто съм дошъл за първи път в живота си на мач на Звезда и Партизан.  Но нямах какво да правя и се подчинявах на заповедите на „тигрите на Аркан“. 

И тогава, от нищото се появи един от тамошните милиционари, така им казват на местните полицаи. И той, човека с униформа, се обърна към мен, все едно другите не съществуват. Не мисля, че мога да използвам тук някаква цензура, защото в съзнанието ми са останали обръщението с точните думи… 

„Куре, дека идеш“, обърна се към мен милицонерът.

„Имам велики проблеми с момци“, отговорих му аз.

Тогава той се обърна към тях и им каза: „Пущете го.“

Тигрите му отговориха, че съм шпионин, из Бугарска. Тогава милиционарът им отговори: “Какъв шпионин, погледайте го, боклук…“

Това беше най-щастливата обида в живота ми, която съм чувал за себе си, защото тези хора, въпреки тежкото си наследство на бойци, го послушаха и ме пуснаха.

Тръгнах с бавни крачки към Маракана, но знаех, че ще дойдат пак….

Тогава извадих от камерата мини-дв касетата и сложих друга, от някакъв мач в Плевен между Спартак Плевен и Белите орли примерно, но вече имах план в главата си.

Само след минута, видях старите познайници да тичат отново към мене. Милиционерът вече не се виждаше, а аз бях буквално пред стадиона. Когато дойдоха до мен, им казах, „Момчета, извинявайте, ето ви камера, не знаех че не може да се снима къщата на Аркан“. Единият тръгна да я взима, но аз вече бях отворил касетника и извадих касетата, като той инстиктивно тръгна към нея, грабна я и ми каза, че живота ще ми вземе, ако се съпротивлявам.

Идеята ми проработи, взели касетата – мини дв, тогава бяха модерни, едни малки, доста качествени, той се обърна към мене и каза.

„Марш, боклук….“

Силата обаче вече беше в мене, защото видях, че аз вече не ги интересувах и им казах на развален сръбски.

“Я съм дошел да покажем колко е велика Звезда на цела България, а вие … не ви ли е срам“.

Тогава той се обърна към мен и ми рече: „Нас това ни е работата, ние работиме брате.“

  

Така в „тигъра на Аркан“ видях за първи път от нашата среща някакво отношение, а думите ми за „Велика Звезда“ явно им бяха подействали, напомняйки им за времето, когато Аркан е бил жив и е бил шеф на феновете на отбора.

Четиримата си тръгнаха към къщата на Аркан, в която в този момент живееше голямата певица Цеца и част от онова подразделение, останала от едно размирно време, което се наричаше „Тигрите на Аркан“.

Тогава за първи път се уплаших за живота си. Години по-късно големият треньор Люпко Петрович ми беше разказвал, че два пъти се е страхувал за живота си. Единият път на дербито на Уругвай Пенярол – Насионал, когато той води Пенярол, а на терена се изсипват редица ракети и бомби и другият път, когато Аркан и неговите тигри нахлуват на стадион Маракана с автомати, заради лош резултат, а Люпко е треньор на отбора…

Днес си мисля, ами ако бях влязъл в къщата, дали някой някога щеше да разбере какво се е случило с мен, сред хора, където човешкият живот не е особено ценен… Но пък си мисля, че можеше да се запозная лично с певицата Цеца, голямата любов на Аркан… 

---

Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.

#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи