Голът на Зидан и речта на Павката Бошнаков

Пиша нещо като втора серия на Любимия момент с разрешение на вносителите на проекта за тази инициатива и одобрение на т. нар. регулаторен орган. Това в кръга на майтапа, а идеята възникна спонтанно, след като наскоро в един от сайтовете бе оповестено, че голът на Зинедин Зидан на финала през 2002 година е определен за най-красивото попадение в Шампионската лига в периода 1992-2020 година от France Football.  

Ясно е, че всеки от нас си има най-красив гол в турнира и класацията може да придобие поне сто варианта, но парчето на Зидан наистина беше нещо извън законите на физиката, а и въздейства по особен начин на човешките сетива.

И понеже имах късмет да преживея този гол, а той си беше истинско изживяване, се сетих, че на стадиона бях с покойния колега Павел Бошнаков. За някои от по-младите колегите само ще спомена, че Павката бе от хората, за които не може да се използват обикновени думи и фрази. Като че ли той бе извън времето и пространството и си отиде без време, лека му пръст.  

Та идеята е всеки, който има желание, да напише един любим спортен момент, преживян с колега, който вече не е сред нас. И началото на тази подинициатива е с този текст в памет на непрежалимия Павел Бошнаков.

-----

Един обичаен облачен ден в Шотландия. Появявайки се в зоната за журналисти на стадиона в Глазгоу, колегата Бошнаков ме призова са седнем на места, които бяха обозначени за австрийски телевизионни журналисти, а нашите обозначени седалки бяха някъде си. Павката отсече, че трябва да имаме монитор пред нас, за да гледаме повторенията, а от този момент нататък нямаше жива сила на „Хемпдън Парк“, която да ни отмести от заетите вече места. Изобщо не го интересуваше, че имаше табелки с други имена. Претенциите на двамата австрийци бяха пратени в коша точно за 15 секунди, защото те чуха нещо от рода на – станало е голямо объркване, вашите места не са тук, защото така. Който познава Бошнаков или просто е контактувал с него, знае, че той бе световен шампион по убеждаване с говорене.

Да преминем по същество. Павката си беше „харесал“ един от стюардите на стадиона, който също се опитваше да съдейства на австрийците. Онзи беше един такъв супер неглиже, като герой от куклено шоу. Типичният смотльо, когото в училище всички са пращали на опашката в лавката за закуски. Представете си най-невзрачния стюард на стадион.

Мачът не бе от обикновените. Приемете, че има и трудно запомнящи се финали на Шампионска лига. „Реал“ (Мадрид) срещу „Леверкузен“ освен всичко друго, за българите бе особен и заради участието на Димитър Бербатов.

Първият гол за „Реал“ (Мадрид) бе от категорията идиотски. Или пък от онези, дето им казваме – егати тъпия гол. Ами така де, не може на финал за Шампионска Лига да има гол с асистенция от тъч. Роберто Карлуш хвърли топката с ръце сигурно над 30 метра, Раул я догони и я цъкна във вратата на немците, които сякаш в тези 3-4 секунди не бяха на терена, дори нещо повече, сякаш си бяха останали в хотела в Глазгоу. В този момент с Бошнаков си разменихме по някоя шега, но интересното предстоеше, защото немците изравниха с гол на Лусио.

Роберто Карлуш обаче реши да направи втора асистенция, този път с крак. Голът е въртян стотици пъти и може и всеки го е научил в детайли. Какво стана на стадиона? Роберто Карлуш направи прехвърлящо подаване, топката летеше сякаш няколко минути, в които всички на терена знаеха какво ще стане. Зрителите на стадиона също имаха някакви подозрения. Зидан в свой стил обаче даде повече. Сигурно най-умният компютър не може да изчисли левия крак на Зизу напипа топката точно в онази част от секундата, при която да и придаде сила, посока и траектория, които и до днес са като една от футболните загадки на новия век. Баааам и край! Топката разтресе мрежата и в следващите секунди на стадиона настана объркване. Сякаш половината зрители не знаеха какво точно са видели. Павката Бошнаков се хвана за главата и след малко започна да си търка очите. След малко вече бяхме зяпнали в захлас монитора за още и още повторения. А на третата минута пред нас цъфна онзи смахнатия стюард. И до ден днешен не мога да си обясня как неумишлено съм запалил цигара веднага след гола. Има такива моменти, изключил си от всичко и необяснимо за себе си правиш нещо. Извън здравия разум е да пушиш, като не за първи път си на мач във Великобритания, където на стадионите тютюнопушенето е забранено. Обаче този гол явно е провокирал действия, които не се командват от главния мозък. И стюардът се изрепчи пред нас и плахо ми направи забележка за цигарата. И ето го любимия момент: Павката Бошнаков за около 20-30 секунди изнесе реч, след която момчето с жилетката се почувства виновен.

„Ти не виждаш ли какво стана? Ти такъв гол виждал ли си? Колегата не е усетил как е запалил цигара, какво толкова. Твоята работа е да следиш за реда и сигурността, а не да дебнеш кой е запалил. Това са емоции, това е футбол, това е финал за Шампионска лига, това е Реал Мадрид, това е Зинедин Зидан, това е изключителен гол! Ти си късметлия, че си попаднал на такова място и видя това нещо абсолютно безплатно! Радвай се на футбола, не бъди тотален професионалист“. Речта в стил Ал Пачино имаше и още едно-две изречения в този порядък, след което стюардът подви опашка и се върна на стълбите.

От тогава насам този наистина невероятен гол си го свървам с Павката Бошнаков и пиша тези редове в негова памет.