Фамилно нашествие


От Тодор Шабански
Случката е от 1992 година, когато работех във в. „Спорт“. По това време бяхме станали ежедневник с огромен тираж, в понеделник достигаше над половин милион.

Редакцията ни бе под Сектор В на Националния стадион, аз бях зам.-главен редактор и работех с още 4-5 колеги в стаята на отдели „Индивидуални“ и „Водни и зимни спортове“. Един ден вратата се отваря и Труфелия, жената, която правеше кафе и сандвичи в редакцията, каза: „Шабански, едни хора тук те търсят“. Отвърнах й да ги покани да влязат, но тя отговори, че те настоявали да говорят с мен насаме.

Излизам аз и виждам огромна фамилия, точно като в „Дядовата ръкавичка“: майка с бебе на ръце, баща, други две деца до тях, отзад баба и дядо, може би имаше и още рода… Бебето плачеше, малчуганите също бяха със сълзи на очи.

„Влезте, де, не стойте в коридора,“ казвам аз, но бащата категорично отказа: „Г-н Шабански, трябва да ви видя насаме, много е важно…,“ заяви около 30-годишният мъж.

Чудех се какво да правя, тъй като нямахме самостоятелни стаи и кабинети, празна беше само заседателната зала за планьорки в дъното на коридора…
Тръгнахме натам и в мига, когато влязохме с мъжа, той затръшна вратата зад себе си и клекна пред мен… Взе да ми целува ръцете, тръгна и към обувките… Бях в пълен шаш…

„Господин Шабански, вие баща – вие майка, трябва да ми помогнете, само вие сте спасението за мен и цялото ми семейство навън…,“ взе да извива той.
„Какво става, какво правите, изправете се веднага…,“ казвам аз, но мъжът ме парира: „Няма да се изправя, докато не обещаете да ми помогнете…“
Питам аз какво иска да му помогна, а той отговори: „Да започна работа в Свиленградската митница!“…

Брех, майка му стара, това ми дойде като гръм от ясно небе: „Ама какви ги говорите… Чувате ли се… Какво общо имам аз със Свиленградската митница…“
„Не, вие, г-н Шабански, сте влиятелен човек, зам.-главен редактор на толкова популярен вестник, познавате със сигурност хората, които ще ме назначат митничар…“

Казах му да става веднага, че вестникът няма нищо общо с митниците и няма как нито аз, нито който и да е от редакцията да го урежда на работа там.
Той стана, но веднага препречи вратата и каза, че няма да излезе, докато не обещая да му помогна… Стреснах се, взех да си мисля, че този човек нещо не е със всичкия си и тръгнах да излизам. Мъжът обаче не ме пускаше… Взехме да се бутаме и дърпаме – аз го тикам навън, той се съпротивлява…
„Вижте родата навън, помислете за семейството ми, което страда, за децата и бъдещето им…,“ редеше кахърно гостът.
По едно време рязко се обърна завъртя ключа, който бе от вътрешната страна на вратата и каза, че ще го глътне, ако откажа да му помогна за митницата… Пълен шок, вече не знаех какво да правя…

През цялото това време отвън също имаше напрежение… Бебето не спираше да плаче, децата също мрънкаха, цялата фамилия жужеше….
В крайна сметка ме спаси кафеджийката Труфелия. Тръгнала да ни носи кафе и през панаира се опита да отвори вратата, която бе заключена.
Тогава чак мъжът при мен миряса, изведнъж се обърна, отключи заседателна зала и без дори да каже довиждане поведе фамилията навън по коридора с думите „Давайте към БНТ“. Цялото семейство с бебета, деца, баби, дядовци и стринки се изниза с гюрултията извън редакцията.
------------------------
Една от многото комичните и странни случки, които съм преживял като журналист...
Тодор Шабански

--
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.

#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи

AIPS_CARDS