Да играеш в цирка на незабравимото американско лято
- Автор БАСЖ -
- 25.05.2020

СВЕТОСЛАВ ТАБАКОВ
1994-а, лятото, Америка, футбол. Цял месец сън наяве с успеха на България, на Четвъртите в света!
Изживях пълноценно този месец от първо лице, на мястото на събитието - Съединените щати.
За цял месец толкова много случки, толкова много професионални и лични истории - стигат за цял живот.
Няма да забравя как след победата над Мексико изписах толкова много текст, че можех сам да напълня 12-те тогава страници на моя вестник "Спорт", чийто пратеник бях отвъд океана.
Помня също как след победата над Германия давах интервюта в продължение на 3 часа на жадните за информации колеги от цял свят. Бяха ме усетили, че поназнайвам езици и можех да им бъда полезен с информация за тази малка балканска страна България и чудото на нейния футбол.
Америка ме смайваше със странности и трябва да си призная, че не отговаря на моя житейски вкус.
Като заклет пушач, например, ми се налагаше да финтирам (успешно) организаторите и под угрозата от 100 долара глоба на фас за пушене на стадиона, така и си пуших до края, без да ме забележат множеството контрольори. Признат грях - половин грях.
Не можах да схвана много добре и изискването в Калифорния да пиеш бирата си в непрозрачно пликче, като престъпник. Учуден бях, дори възмутен, когато в събота по обяд, в 12.05 ч., собственикът-мексиканец на малък супермаркет върна на рафта стекчето бира, което с колегите ми си бяхме приготвили за уикенда. Обоснова се - ще ми затворят магазина, ако продавам алкохол след 12 ч. в събота.
В Америка има правила и те се спазват, което за нашего брата българина е малко трудно упражнение, та добре, че там хората са наивни и понякога номерата ни минаваха.
По време на незабравимото американско лято ми се случиха наистина много неща, кои за разправяне, кои за собствена консумация, но сега ще ви разкажа едно от най-интересните лични преживявания там.
Как играх в цирка... Да, буквално станах цирков артист, макар и за минути.
Това се случи в Лос Анджелис, където с останалите колеги бяхме се пренесли в края на първенството за малкия финал България - Швеция и големия Бразилия - Италия.
Моят тогавашен шеф във вестника Стоян Кукуванов имаше познати българи, бивши акробати, тогава изявяващи се там като циркови артисти. Те ни поканиха да им гостуваме на дневното представление.
Един от номерата бе на филипински акробати - момче и момиче, които потърсиха двама доброволци из немногобройната публика. А нашата журналистическа група ми скрои номера да ме излъчи дружно като единия доброволец.
Нямаше как - излязох на манежа. Най-напред ми наредиха да се засиля и да скоча върху ръцете на лежащата на земята дребничка филипинка. С моите 120 кг живо тегло, представяте ли си... В момента, в който се засилих към нея, тя изрева изплашено и секна устрема ми - номера на... филипинката.
После ми наредиха да стана основа на акробатичната фигура и с най-голямо учудване за самия себе си понесох на ръцете и краката си товара от двамата филипински акробати плюс другата доброволка.
През цялото време, въпреки напрежението, с крайчеца на окото си наблюдавах как покойният вече колега-фотограф Петко Асенов (Бог да го прости!) заснема случващото се, като се заливаше междувременно от смях. Направи обаче великолепно албумче от участието ми в цирка, а снимката към този текст е отвън пред него, когато вече с облекчение отпивам газирана напитка.
И за финал - американското футболно лято почти сигурно ще остане най-впечатляващият спортен момент в моята дългогодишна журналистическа кариера. А цирковият ми гастрол тогава е един от топ моментите в личен план, извън героиката, сътворена от онзи голям отбор на България - Четвъртите в света.

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент