Цигари „Виктори“ и Карлос Сантана
- Автор БАСЖ -
- 07.04.2020

КАМЕН АЛИПИЕВ
Здравейте, вече осем месеца не съм спортен журналист, а и не се знае дали някога отново ще бъда. Посегателствата върху свободата на словото в България са толкова много, а и в окупираната медийна среда едва ли скоро ще приключат (ако не вярвате, питайте Илиян Енев), но в сегашната ситуация нямам намерение да ви занимавам с това и за разширените представи за корпоративна лоялност. Нямах намерение и да пиша, но Найден и Иван Петров ме предизвикаха лично и вече няма как да финтирам и да бягам по тъча (две от любимите ми клишета) заради това ще Ви разкажа една от многото забавни истории, в които съм бил забъркан през годините:
Цигари „Виктори“ и Карлос Сантана
Световното първенство по вдигане на тежести през 2003 година беше в едно от най-красивите места на света, в които някога съм попадал – Ванкувър, Британска Колумбия, Канада. Град, за който е писано много, град, който еклектично събира величието на Британската империя, красотата на тихия океан и въпреки лудницата, ти вдъхва едно приятно провинциално спокойствие. Попадането ми там беше плод на разместването на пластовете в спортната редакция на БНТ, но също и на сериозна моя амбиция. Миляна Велева беше оставила свободен „ресора“ след напускането си, а въпреки убеждението си, че човек не може да коментира 35 вида спорт, освен ако не се казва Асен Спиридонов, си мислех, че все пак трябва да хвана нещо друго освен баскетбола. Нашето поколение е израснало с успехите на българските щангисти и въпреки че вече бях напълно наясно, че те са невъзможни без „правилно възстановяване“ ;-) , бях готов да яхна тази вълна. Не само защото Янко Русев до днес си остава един от моите кумири, не само защото исках ново предизвикателство, но и заради това, че вече четири години във Ванкувър живееше един от най-добрите ми приятели. Симеон ми е съученик от първи клас, за разлика от Иво Иванов, с когото са родени на един и същи ден, той беше в друга паралелка, но магариите, които сме правили заедно са толкова много, че ще са инструментална част от автобиографията ми. Беше ми мъчно за него, това беше най-дългият период, в който не сме били заедно от запознанството ни през 1973 година и аз неистово исках да го видя и успях да „уредя“ тази командировка.

Тя започна със загубен багаж, откритието, че дори в Канада може да се прави ракия и с гръмкия скандал с „манипулираните“ допинг-проби на Златан Ванев, Георги Марков и Гълъбин Боевски и завърши с филма „Мисията невъзможна“, който направихме с оператора Денислав Кънчев (също част от експедицията) и режисьора Григор Николов. Завърши и с подвига на отбора ни, който успя да вземе квоти за Атина и с купища запознанства и приятелства, също потенциален обект на роман или телевизионен сериал.
Случката, която искам да ви разкажа обаче, е малко или доста в страни от битката за квоти. Всъщност в бъдещата столица на зимните олимпийски игри, много малко хора знаеха, че има световно първенство. Дори на няколко преки от конферентния център Canada Place, в който беше първенството, хората даже не подозираха за него, и дори не знаеха що е то weightlifting и има ли почва той в Британска Колумбия. Двамата с легендарния Коко Стойнов бяхме пълни новобранци в отразяването на големи първенства по вдигане на тежести, колегите (легенди като Тео Черешев и Жоро Банов) се ебаваха с нас, обясняваха ни, че сме каръци и това не беше далеч от истината, защото дори един от сувенирите, който получаваше всеки журналист, не помня вече какъв, не работеше само в нашите комплекти. Беше ясно, че точно заради нас двамата е станал и допинг-скандалът, а ако случайно беше свършила бирата, нямаше да има съмнение кой е причина затова. Като хора, които винаги са искали да разширяват не само спортните си хоризонти, с Коко не искахме само щанги. Искахме да видим много неща, искахме да се забавляваме. Той сбъдна една мечта, която повечето колеги в гилдията имат – гледа мач от НХЛ, не помня срещу кого играеха „Канакс“, но го направи, а аз не отидох, защото не можах да си намеря билет, нямаше дори и на черно. И докато Коко беше на хокей, някой от нашите спечели медал и това затвърди реномето му на карък. Аз му завиждах, но същевременно трябваше и да свърша някаква работа, все пак…

Завиждах и търсех начин да компенсирам, да отговоря на удара подобаващо и с класа. И естествено намерих начин. Преглеждайки програмата на Rodgers Arena, същата зала, в която „Канакс“ играеха мачовете си и в която се игра хокейният турнир на олимпийските игри през 2010, открих моето събитие – концерт на Карлос Сантана. Да ви разправям колко велик музикант е 72-годишният бог на китарата, значи да ви подценя, затова ще кажа само, че и за него нямаше билети! Бяха свършили, нямаше нито скъпи, нито евтини, нито правостоящи – никакви. През 1999 беше излязъл албумът му Supernatural и дори тези, които още не го бяха открили, въпреки че седемдесет процента от ресторантските групи в България, свиреха неговия прочут инструментал Flor d`Luna от 1977 година, бяха полудели по „Мария, Мария“ и Corazon Espinado. Лудницата беше пълна и във Ванкувър. Скалпърите (спекулантите с билети) бяха готови да натрупат лесни пари без да ги питат „а ти защо не си без маска?“. Рибките като мен бяха много, даваха по два-три пъти повече за билет на черно, но аз бях българин в командировка и нямаше как да си го позволя. Времето през ноември не беше студено, реших, че мога да изчакам и ще вляза на този концерт. Пушех си, тогава имаше „булгартабак“ и цигарите „Виктори“ бяха приличен продукт. Запознах се с едни мацки, говорихме си, черпих ги цигари и дори един от скалпърите идваше от време на време при нас, за да си говорим за бизнеса и, разбира се, с надеждата да си купим билет. Но той искаше 250 долара, за билет, който струваше 130. „Не става, братчед“, бях категоричен аз, черпих го и него една цигара, но времето си течеше, балъците купуваха, а аз – отворкото, си стоях отвън. Концертът започна, китарата на Карлос се чуваше, чуваше се и публиката, която ревеше от удоволствие вътре. Новият ми приятел с билетите все още обикаляше нервно, а аз си пушех. Не бяха минали и пет минути след първите акорди – една цигара време и скалпърът пак дойде. „Откъде каза, че са тези цигари?“ – попита ме той. „Ами от България“ – беше моят отговор. „Хубави са! Знаеш ли какво, писна ми тук, искам да се прибера вкъщи при семейството. Остана ми един билет. Ще дадеш ли 80 долара за него?“… И аз дадох! Бях 50 долара под реалната му цена, далаверата беше пълна, можех да си го позволя и го направих! И знаете ли – не съжалявам за нито един от тези осем хиляди цента! Концертът беше невероятен. Карлос ни разходи из целия си репертоар, чухме всички нови и стари хитове, музикантите и звукът бяха супер, а освен това по време точно на това турне Сантана канеше местни звезди да пеят с него във всеки град, та така на 14 ноември 2003 година на сцената на „Роджърс арена“ – тогава „General Motors Place” видяхме и вокала на “Nickelback” Чад Крюгер. Тръгнах си доволен, сигурен, че освен скандала с допинга, олимпийските квоти и срещата със Симо, ще си занеса обратно в България незабравим спомен с един от музикалните си идоли. Понякога дори пушенето е полезно ;-)

Сет-лист на концерта:
GENERAL MOTORS PLACE ARENAVANCOUVER, BRITISH COLUMBIA, CANADA 11/14/2003 TRANCE GLOBAL NATION INTRO 1. JINGO 2. PUT YOUR LIGHTS ON 3. AYE AYE AYE 4. VICTORY IS WON 5. CONCIERTO DE ARANJUEZ/ MARIA MARIA 6. FOO FOO 7. WISHING IT WAS 8. *WHY DON'T YOU & I 9. THE GAME OF LOVE 10. SPIRITUAL/ YALEO (DENNIS SOLO) 11. APACHE/ SMOOTH/ DAME TU AMOR 12. BLACK MAGIC WOMAN/ GYPSY QUEEN 13. OYE COMO VA -ENCORES- 14. PEACE ON EARTH/ BOOGIE WOMAN 15. CORAZON ESPINADO 16. EUROPA 17. AH, SWEET DANCER/ NOVUS *WITH CHAD KROEGER
---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи