1977-а


Асен Спиридонов, Евроспорт

...„Десетката” на американския отбор се изстреля в контраатака, но толкова бързо, че остана без подкрепа. Срещу него имаше белгийски баскетболист, съвсем леко приведен в изчаквателна позиция. Преди да влезе в трапеца, нападателят просто се отлепи от паркета, прескочи двуметровия защитник, заспа във въздуха и поднесе топката в коша. Тогава нямаше как да знаем, че Дарел Грифит някога ще стане новобранец на годината в НБА и легенда на „Юта Джаз”. Нямахме представа, че се подвизава като Доктор Дънкенстайн заради антигравитационните си умения в летежа и забивките. Баскетболният свят се облещи през 2000 година, когато Винс Картър прескочи французин на Олимпийските игри, но 192-сантиметровият Грифит го направи пред очите ни в зала „Универсиада” 23 години по-рано в състезателен мач. Странното е, че според американската фактология епизодът е от срещата САЩ-Полша, но това не променя случилото се. В следващите дни се оказа, че знаменитият фотограф на „Старт” Янко Гъров е фиксирал на снимка този велик момент и че има друга подобна снимка, от различен ъгъл, дело на легендарния треньор Веселин Темков.

Оттогава са изминали 43 години. Бях на 15, ученик във Френската. Това беше годината на голямото земетресение във Вранча, което ни удари на 4-ти март, петък, по време на задължителния съветски филм по телевизията. В която Пинк Флойд издадоха Animals, а новата мода в образованието ни се наричаше Национална гимназия за древни езици и култура. Въпросната 1977 завинаги ще остане като годината на най-грандиозното спортно събитие, проведено в България и до днес. Лятната Универсиада, с официален код ІХ Световни Студентски игри. Универсиада в София е имало и през 1961, но мащабът на вторите „български” игри ги прави абсолютен шампион в историята на нашите спортни домакинства.

В наши дни на тези студентски игри, летни или зимни - без значение, се гледа като на пълнеж в спортния календар. По онова време те изпълняваха функцията на втора Олимпиада. В качествено отношение първите Универсиади достигаха може би до 75 процента от съдържанието на Олимпийските игри. Страните от социалистическия лагер без изключения участваха с най-силните си спортисти, стига те да влизат във възрастовите изисквания, докато на Запад спортът така или иначе се развиваше основно на академична (колежанска) основа.

И така, между 17 и 28 август аз обиколих всички стадиони, зали, кортове и басейни по няколко пъти – сам или с приятели. Всеки Божи ден на Националния стадион „Васил Левски” имаше по 35 000 зрители. Тогава все още не се организираше световно първенство по лека атлетика и това допринасяше за почти олимпийския стандарт на атлетическите Универсиади. Българската публика видя на живо световните рекорди на Алехандро Касаняс на 110 м с препятствия (13,21) и Алберто Хуанторена на 800 м (1:43,44), както и победата на нашия чукохвърляч Емануил Дюлгеров над олимпийския шампион и световен рекордьор Юри Седих. В полските редици бяха двама настоящи и един бъдещ олимпийски хегемон във вертикалните скокове– Яцек Вшола, Тадеуш Шлусарски и Владислав Козакевич. Поляците бяха близки приятели на майка ми и през вечер идваха на гости. Подариха ми касетофон „Унитра”, който се оказа един от двата в целия ни клас, оцеля в казармата и издържа на всички унищожителни купони по време на спортните бригади и лагери чак до края на 80-те години.

През 1988 станах спортен журналист. Отразявал съм десетки състезания, но дори олимпиадите в Барселона, Сидни и Солт Лейк Сити плюс световното по футбол през 2002 не са ми донесли такава радост от гледането на спорт, както 11-те августовски дни на 1977 в София. Може би защото все още съм бил дете...

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи


AIPS_CARDS