С американци на мач


ЯНАКИ ДИМИТРОВ, „ТЕМА СПОРТИ"
 

Българската асоциация на спортни журналисти даде много лесна, но същевременно изключително трудна задача. Всеки от нас е скачал до тавана при българските върхове в спорта. Всеки пази в сърцето си даден мач, който за него е Светия граал. Няма смисъл да преповтаряме националните или клубните достижения. С риск да бъде „смъмрен“, ще се отклоня малко от заданието. И няма да посоча събитие, свързано с любимия ми футболен клуб, с националния отбор или с възклицанията, излизали от мен при успех на наш спортист. Може би ще ви учудя, но никога няма да забравя една… контрола. Емоциите от спорта са ни блъскали лудо в главата, не се и съмнявам, че след тази пандемия ще продължат да го правят. Но през целия ми живот ще пазя и една малка, но много сладка победа…

Действията се развиват в началото на века. Момче от Пиринска Македония попаднало в… Нова Англия зад океана – шестте най-крайни североизточни щата на САЩ, формиращи областта Ню Инглънд. Хората от моя регион у нас са известни с неподправената си и донякъде красива непървичност, но се оказа, че онези Отвъд голямата вода, са също такива „с рогата напред“. В онези времена, а и до днес, аз и моят най-добър приятел Лазар си имахме „Истинският футбол“, а онези, точно от онази част от САЩ, можеха да се похвалят с четири великана – по един от най-големите отбори в четирите могъщи професионални лиги в Северна Америка. Имаха си Ню Инглънд Пейтриътс – най-титулуваният тим в американския футбол (заедно с Питсбърг Стийлърс), Бостън Селтикс – най-успешният и подкрепян отбор в НБА, Бостън Брюинс – основоположник на хокея в САЩ и единият от „Оригиналните шест“ отбора в хокейната НХЛ, както и Бостън Ред Сокс – бейзболен тим, чието съперничество с Ню Йорк Янкис, е определяно за най-свирепото в спортния свят. А МЛС (лигата с европейски футбол) бе на светлинни години от това, което е сега, и никой не я броеше.



Аз и моят приятел Лазар пък си имахме „Футболът“, който там наричат и до ден днешен „сокър“. И с цялата си „македонска глупост“ и инат искахме да убедим местните, че „нашата“ игра е по-велика. Наивно нали? По стечение на обстоятелствата можехме да прекарваме часове наред в уникален бар, в който всеки понеделник след преминалото цунами, предизвикано от уникално караоке предишната нощ, да гледаме пряко мач от английската Висша лига – това бе единственият ни досег с европейския футбол. Та в онези моменти предизвиквахме насмешките на местните, които се чудеха как можем да гледаме спорт, в който мъже подритват една топка. Чисто по „американски“ ни попитаха тогава - колко милиарда се завъртат около това „нещо“. По този показател – парите, нямаше как да им опонираме, защото всяка лига отвъд океана и тогава правеше милиарди, немислими в Европа и до днес.

Но ние си имахме любовта към футбола. И се опитахме да я пренесем и там. Показвахме клипове с уникални изпълнения на световни звезди. Но те си имаха техните икони. За всеки е ясно, че трудно се сменя идол. В онзи незабравим бар на една океанска лагуна, носещ името „Сменящи се приливи“, минаха десетки, стотици часове, в които се опитвахме да предадем магията на футбола.


Давахме безброй примери, докато накрая не заложихме на практика. Във всичките американски спортове играчите използват за отбелязване на точки ръцете си (само в американския футбол има ритания за 3 и 1 допълнителна точки, но успешна атака е 6 пункта). Те се прехласваха по звездите си, а с времето започнахме и ние. Но не спирахме да им обясняваме, че триковете с крак са съвсем друго нещо. В задълбочените спорове започнахме да обясняваме, че човек може да прави всичко с ръка – от най-простото – да си напише името, до това да извърши сложна животоспасяваща операция. Обясненията ни даваха повод за размисъл, но… трябваше да преминем към практиката. Знаете ли колко е трудно човек да се засили и да ритне с крак топка стояща на 10 метра пред него? В Европа го правим още с прохождането си, но там… Експериментите даваха повод за бурен смях, защото местните приличаха точно на бебе, което прави първите си крачки и се стреми всячески да ги нагласи така, че да уцели кълбото. А след няколко падания по задник, вече и ние, българчетата, имахме право да говорим за спорт. За футбол, за нашия си футбол!

И така докато в Бостън не дойдоха да играят контрола великите Ювентус и Барселона. Грандове, които по онова време и не сънувахме, че можем да гледаме на живо (трябваше виза за всяка страна в Европа, въпреки че в САЩ ни мислеха за късметлии, защото вярваха, че по всяко време можем да хванем автобус до Холандия и да посетим местните „Червени фенери“ и барове с марихуана).

След „футболните ни проповеди“ вече не бе толкова трудно да накараме приятелите ни американци да закупят билети и да отидем на мач. Да, това бе само контрола, но за нас си бе цяло световно първенство. Изпитахме шок, още щом стъпихме на „Жилет Стейдиъм“ в бостънското предградие Фоксбъро. Но тепърва следваше още по-голям. Тогава интернет не бе това, което е сега, сайтове „на живо“ нямаше. В определен час четяхме българска преса. И бяхме останали с впечатления, че вълшебникът Роналдиньо подписва с Манчестър Юнайтед. Но в онзи ден той направи дебютът си за Барселона под бурните овации на десетки хиляди латиноси, изпълнили стадиона. За наш кеф си направихме снимки с величията на Юве, а дори преди един аут, Джиджи Буфон ни позира за нещо, което по-късно щеше да стане модерно като „селфи“…

Та мачът си върви, местните ни приятели гледат в захлас и в един момент дружно изкрещяват „Дузпа“. Вече са станали прави и крещят… Ние с Лазар се споглеждаме и казваме, че няма. Те обаче настояват, че има, и чакат повторенията на огромните видеостени (такива още няма в Европа). Обясняваме им, че по-скоро е симулация и те са принудени да учат „нов термин“. Но наивно питат: „Ами ако със симулация някой си изкара дузпа, няма ли да го преразгледат съдиите?“. Обясняваме им, че няма такъв вариант, както е в местните спортове, но ето, че 20-ина години по-късно и в Европа имаме ВАР (у нас още нямаме)…

В крайна сметка мачът завърши наравно и се наложи тимовете да си бият дузпи. Юве спечели, но всъщност футболът бе победител. Предстоеше и десерт. След Юве и Барса играха местните Ню Инглънд Революшън срещу Ди Си Юнайтед на Христо Стоичков (бе титулар) от местното първенство. Този мач доубеди приятелите ни в магията на футбола. Тогава в МЛС нямаше равенства, а при хикс в редовното време се изпълняваха дузпи (защото в САЩ никой не можеше да проумее спортно състезание да завърши без победител). Домакините водеха до 90-ата минута с 2:0, но в крайна сметка наивно загубиха с 2:4 (загубата на Левски от Антверп боб да яде)…

Нямате си и на представа как се чувствахме след тези два дубоя – сякаш бяхме скочили повече от Стефка Костадинова, сякаш бяхме тласнали повече тежести от най-великите ни щангисти, взети заедно. Чувствахме се „толкова фини“, колкото грациите ни, просто защото бяхме убедили някого, че нашата любов си струва.

Отвъд Океана обичат да казват, че трудните времена не траят толкова, колкото издържат твърдите хора. Ние сме такива. И вярваме, че въпреки световната пандемия, утрото ще е по-добро. И тепърва ще се радваме на постиженията на спортистите ни. До тогава – останете си вкъщи и бъдете здрави!

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи

AIPS_CARDS