Когато пултът угасна...
- Автор БАСЖ -
- 22.04.2020

ПЕТЪР СТОЯНОВ
В последните седмици доста мислех без да стигна до категоричен отговор за любимия ми спортен момент. Независимо че от половин година не съм част от професията, тя завинаги ще остане неразделна част от мен до последния ми ден.
Замислих се дали любимият ми спортен момент не беше всяка една малка крачка, която правех в журналистиката. От стъпването в Радио „Спорт” и първите уроци от големия Иван Нанков, през школовката на Оги Георгиев в „Телеграф”, порастването заедно с вестника, поканата от Ники Илиев за Тв7 и незабравимите мигове със страхотния екип там, до оказалата се финално стъпало за мен Нова телевизия.
Късметлия съм, че на всички тези места намерих много приятели, които са такива и до днес. И за да не се превърне четивото в сълзливо благодарствено писмо за всички, които ми подадоха ръка в професията, все пак ще отида към може би най-забавния спортен момент, който влиза в графата „Любими”.

2013. За пръв път през тази година Тв7 разби монопола на БНТ върху волейболното излъчване на мъжкия национален отбор. А мечтата да седна зад микрофона на голям форум с участието на България бе факт. Мястото е зала „Ерго Арена” в Гданск. Осминафинален плейоф, противопоставящ домакина Полша и нашите национали. Волейболен мач в Полша е нещо, което препоръчвам горещо дори на необичащите спорта хора. 12 000 души подкрепят домакините така, както на много малко места по света може да се види. 2:0 гейма за Полша, но въпреки това отборът ни изглеждаше уверен, че може да измъкне този мач и да продължи напред в надпреварата. Пропуснах да отбележа много важен детайл. Гост-коментатор беше Любо Ганев. Резултатът става 2:2 гейма, а в тайбрека нещата вървят равни – 11:11. Някъде в тези минути, вероятно, Георги Братоев опита да пусне една топка, което тотално вбеси Ганев. Следва цветиста псувня, за която всеки специализиран в това сърбин би се изчервил, и тежък удар по масата. А ръката на Любо е като джапанката на Шакийл О’Нийл. В този момент коментаторският пулт се вдигна вероятно на 20-ина см във въздуха, приземи се и всички лампички изгаснаха. Звукът в слушалките изчезна, което беше ясен знак – в София не чуват нашия коментар, а резултатът вече е 13:13. В тайбрека! От телевизията вече звъняха с предложения да довърша срещата по телефона. Точно тогава, като изпратен свише, наблизо мина човек от фирмата, която продаваше телевизионните права и се занимаваше с оборудването на коментаторските места. „Пултът спря да работи”, бързо му казах аз, а той за секунди успя да разкачи всички кабели и веднага да сложи друг. Това се случи вероятно в рамките на минута, но мачът продължаваше. В крайна сметка гласовете ни стигнаха до България за финалните точки, които ознаменуваха победата на България с 3:2 и класирането за четвъртфиналите на турнира. Хората така и не разбраха как точно спря да работи пултът, но не това беше най-важното.

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи