Как Петър Милушев наливаше основите на спортната журналистика в радиото



Началото

В онова далечно време - 6-7 години след края на Втората световна война, когато в София все още можеха да се видят разрушени от бомбардировките къщи, в главна редакция “Новини” на радио “София” работеха около 30 човека. Спортните журналисти бяхме само двама.

Аз бях назначен след конкурс с участието на над 500 кандидати в аулата на Агрономическия факултет, който е близо до сградата на радиото. Тогава в програмата имаше само две емисии - в 12,30 и в 20,30 ч. През нощта не се излъчваше, а освен спортните информации в двете емисии имахме и две рубрики по 10 минути - “На спортни теми” и “Физкултурна просвета”.

Тогава в България два спорта доминираха над останалите - футбол и колоездене. Имаше едно “златно” съзвездие колоездачи, което близо 10 години шестваше по европейските, азиатските и африканските писти и шосета. Неслучайно през 1955 г. в анкетата на в. “Народен спорт” за най-добър и популярен спортист бе посочен колоездачът Милко Димов. В първата десетка имаше още двама представители на този спорт - Ненчо Христов и Боян Коцев, там бяха и футболистите Стефан Божков и Иван Колев.

В този период след войната имаше и доста любопитни случки и куриози.

Годината беше 1955-а. Предстоеше футболният мач България - Великобритания, олимпийска квалификация за игрите в Мелбърн. И досега не си спомням да е имало подобен интерес към футболен двубой. Опашките пред касите бяха километрични, хиляди хора бяха дошли от провинцията. Сред тях имаше изобретателни запалянковци, които за “златното” билетче предлагаха дамаджани домашно вино и дори цяло агне.

Когато мачът започна, хиляди зрители, останали без билети, окупираха радиото и заскандираха. Видяхме се в чудо! Добре, че на находчиви техници от “Външни предавания” им хрумна да монтират висоговорители на един от прозорците и така спасихме положението. Запалянковците слушаха на живо целия мач, който се предаваше директно.

Тази квалификация ще се запомни и със знаменателната фраза, изречена от големия спортен коментатор Любен Попов: “О, мистър Хардис, една птичка пролет не прави!” Боб Хардис, капитанът на гостите, беше най-добрият играч на британците. а мачът завърши 2:0 за българите, които следващата година в Мелбърн се окичиха и с бронзовите олимпийски медали.
Второто
олимпийско
злато за
България
1960 г. е една от най-благодатните в моя творчески път като журналист. Бях специален пратеник на радио “София” на олимпийските игри в Рим. Всъщност представител на медията за първи път отиваше да отразява най-големия спортен форум в света. Бях доста млад и, естествено, малко смутен от голямото доверие и предизвикателство. Но така беше до старта на игрите. След това направих някои от най-хубавите си репортажи, в центъра на които бяха победите на българските спортисти.

Върхът, до който българският спорт достигна във Вечния град, беше в една знойна августовска нощ под куполите на базиликата “Месенцио”. Там един юначен българин от Лудогорието смая света. Ние - четиримата журналисти от България, отрано заехме места. Аз със своя портативен магнетофон, Богомил Янков от в. “Работническо дело”, Данчо Йорданов от БТА и Стефан Петров-Шулето от “Народен спорт” - те пък със своите пишещи машини. Цялото ни внимание бе насочено към звездата на нашия отбор по борба Димитър Добрев. В предишните два дни той беше победил трима съперници - португалеца Корес, Чучалов от СССР и шведа Израелсон.

И сега в този трети и последен ден от турнира по борба българинът трябваше да се бори два пъти. Свечеряваше се, когато призоваха на тепиха да се явят Добрев и румънецът Църнау. Проучването не продължи дълго. Умният и прозорлив наш сънародник бързо усети своето техническо превъзходство и намери най-верния ход от богатия си репертоар. С бързината на пантера приложи една от най-страшните хватки от класическата борба - “центур”, вдигна високо Църнау и със страшна сила го тръшна на тепиха. На другия ден в най-популярния спортен вестник в Италия - “Гадзета дело спорт” се появи заглавие на първа страница с цитат от президента на международната федерация по борба Роже Кулон: “Умен, тактичен и силен, българинът заслужаваше олимпийската титла”.

Дали турчинът Айваз е гледал загубата на Църнау, или треньорите му бяха прекалили с предупрежденията, но той излезе много предпазлив на финала. Добрев приложи нова тактика - с активна борба още в началото да стигне бързо до развръзката. И успя! Издебна в един момент своя съперник и го постави в мост. Тези три точки в крайна сметка се оказаха достатъчни, защото българинът демонстрира желязна защита. Скочихме на крака, а темпераментната италианска публика понесе на ръце новия олимпийски шампион. Погледнах часовника си - беше два часът след полунощ.
Първата емисия на радио “София” в 6 часа започна с химна и репортажа за единствения ни олимпийски шампион на тези игри - асистента от ВИФ Димитър Добрев. За мен остана удоволствието, че успях първи да информирам милионната слушателска аудитория за изключителния успех на железния българин.

Как се появи
“Спорт и музика”
Като един от основателите на това предаване давам точните и обективни факти около неговото появяване и развитие.
Когато отразявах олимпийските игри в Рим, влязох в едно от студиата на РАИ - италианската радио- и телевизионна компания. Пред микрофона със слушалки на ушите седеше един доста колоритен и темпераментен коментатор с щръкнали встрани 10-15-сантиметрови мустаци като на българския войвода Панайот Хитов. Пред него имаше плоска кутия с двайсетина бутона, които той непрекъснато превключваше. Оказа се, че Кортозио (така се казваше коментаторът) има директна телефонна връзка с всички телефони и зали, където се провеждаха олимпийски състезания, и всеки репортер можеше да бъде включен при интересна ситуация. От време на време се пускаше и музика. Този начин на предаване за първи път се използваше в италианското радио и беше предизвикал невероятен интерес.

Когато се върнах в София, написах докладна до генералния директор Мишо Николов. За мен той си остава най-ерудираният, възпитаният и с голям размах ръководител в моя близо 40-годишен стаж в националното радио. Разказах подробно всичко и след близо двучасов разговор Мишо Николов каза: “До месец да се предостави разработка от техническата дирекция за въвеждането на тази новост.”
За първи път
директно с
подвижна
радиостанция

И 1966 г. ще си остане паметна за мен за цял живот. Имах щастието да осъществя първото в историята на българското радио предаване с подвижна радиостанция, монтирана в специално пригодена лека кола “Волга”. Това бе и най-голямото изпитание в радиожурналистическата ми кариера, изпитание и за целия инженерно-технически състав на радиото.

Предстоеше ми да проследя с микрофон в ръка борбата между колоездачите в последния етап на международната обиколка на България по колоездене. като днес си спомням деня - 27 септември 1966 г. Времето хубаво, настроението добро, волята мобилизирана докрай. Започнах да описвам вдъхновено борбата между лидерите, когато Георги Цоински ме побутна по рамото: “Спирай, спирай, нищо не се излъчва!” Телефонът му обаче иззвъня: “Връзката е отлична!”

Завърших 66-минутното предаване с възторжени слова за голямата победа на българите в индивидуалното и отборното класиране. Червената лампичка изгасна, телефонът иззвъня и се чу нечий глас: “Всичко е окей!”


AIPS_CARDS