Интервю с Йохан Кройф в зона табу на "Камп Ноу"
- Автор БАСЖ -
- 05.06.2020

АНДРЕЙ ДЕМИРЕВ
Благодарен съм на спортната журналистика. Имах удоволствието и привилегията да коментирам за Българската национална телевизия футболни срещи от пет Мондиала (включително и един финал - 2006) и четири европейски първенства, както и полуфинален двубой на КЕШ през 1992 г. „Барселона“ - „Бенфика“, заедно с легендата Николай Колев-Мичмана от „Камп Ноу“ и финала на Шампионската лига „Манчестър Юнайтед“ - „Байерн“ (Мюнхен) през 1999 г, от същия стадион, съвместно с уважаемия ми колега и приятел Петър Василев. Пак от „Камп Ноу“ коментирах и двубоя от турнира „Жоан Гампер“ „Барселона“ - ЦСКА през 1992 г.

Но любимият ми момент като спортен журналист винаги ще остане интервюто, което взех от Йохан Кройф преди 30 години, в коридора до съблекалнята на „Барселона“ на носещия ми късмет „Камп Ноу“, четири месеца преди трансфера на Христо Стоичков в каталонския клуб.

В началото на месец април 1990 г. в медиите на цяла Европа усилено се говори за интереса на ФК „Барселона“ към българския футболист, но няма нищо потвърдено, това са само слухове. Пътувам от София за Билбао и прекъсвам полета си в Барселона, за да се видя с приятели и да се завъртя около „Камп Ноу“, като се опитам да измъкна нещо ново около този трансфер. Дълбоко в себе си тая, макар и плаха, надежда да взема интервю дори от Йохан Кройф и да науча лично от него какво мисли по този повод.
Изминала е точно една година от двете срещи на „Барселона“ срещу ЦСКА от полуфиналите на турнира на носителите на национални купи, в които Христо Стоичков вкарва три гола и каталонците следят всяка негова крачка в българското първенство. Преди да замина за Испания, журналистът от Радио Барселона Маноло Оливерос се обажда в Спортната редакция на Българското радио, където съм случайно този ден и ме разпитва надълго и широко за Христо. Разменяме си телефоните и когато пристигам в Барселона, се обръщам към него с молба да ми съдейства за интервю с Йохан Кройф, като журналист от Българската телевизия, което признавам си, че ми се струва почти невъзможно да стане за ден-два.

Маноло Оливерос откликва любезно на молбата ми и разговаря с пресаташето на „Барселона“ – Рикард Машенц, чието име носи сега залата за пресконференции на стадион „Камп Ноу“. Този господин се слави със своя професионализъм и е истинска институция в клуба. Преди да стане пресаташе, е бил журналист в „Мундо Депортиво“, а впоследствие става директор по комуникациите, главен секретар на клуба и дори вице-генерален директор към Президенството на ФК „Барселона“. Въпреки и педантичен по отношение на реда за подаване на молби за акредитации и интервюта, фактът, че идвам от България специално за това интервю и съдействието на журналист с авторитета на Маноло Оливерос помагат да направи едно изключение. Така той оправдава това, което се говори за него, че никога не казва „не“ на никого. Но всъщност всичко зависи от това дали Йохан Кройф ще се съгласи и изглежда, че на 8 април 1990 г. всички звезди са се подредили в моя полза...
В този ден Маноло Оливерос ме представя на Рикард Машенц по време на тренировката на „Барса“ на „Камп Ноу“. Пресаташето на клуба ме инструктира подробно какво трябва да направя оттук нататък. Посочва ми една врата в „микс“ зоната, до залата за пресконференции, на която пише: „Само за играчи и треньорски щаб“ и ми казва, че когато свърши тренировката, ще ми даде знак да вляза през нея, да тръгна по коридора и зад първия ъгъл вляво ще ме чака Йохан Кройф. Интервюто не трябва да продължава повече от две минути, както изисква холандският треньор. Припомням си, че една година преди това, когато заедно с колегата ми Емил Розов от телевизионното предаване „Добро утро“ взехме за първи път интервю от Кройф на терена на стадион „Васил Левски“ преди мача на „Барса“ с ЦСКА, той постави същото условие за две минути продължителност на интервюто. Накрая Рикард Машенц ме предупреждава изрично да не споделям в никакъв случай с тукашните журналисти, след излизането ми, какво ми е казал Кройф. „В никакъв случай“ – повтори той няколко пъти.
Влизам в пресцентъра за да изчакам края на тренировката и знака на пресаташето, и се сблъсквам с около 40 журналисти, които ежедневно следят и отразяват всичко, което се случва около каталонския тим. Започват да ме подпитват откъде съм и като разбират, че съм журналист от Българската телевизия, ме заливат с въпроси. Особено настоятелен е един човек с гъсти мустаци и страхотен тен. Впоследствие научавам, че това е Кике Гуаш – един от най-колоритните телевизионни водещи в Испания. И идва дългоочакваният от мен момент. Пресаташето Рикард Машенц ми дава дискретно знак и аз се насочвам смело към заветната врата на коридора, водещ към съблекалнята на „Барса“ с надписа „Само за играчи и треньорски щаб“. Пред слисаните погледи на всички представители на медиите уверено влизам в зоната, която е табу за тях.
Тръгвам с ускорен пулс по безлюден коридор, свивам в първия ъгъл вляво, както ми бе казано, и виждам до вратата на съблекалнята Йохан Кройф, облечен с анцуг и пушещ „Камел“ без филтър. Представям му се и той ми казва нещо, което ме ласкае и успокоява едновременно: че ме помни от онова интервю на стадион „Васил Левски“ преди година. Нося касетофонче за запис на гласа му и бележник с въпросите ми. Задавам му два от тях около интереса на „Барселона“ към Христо Стоичков и какво е неговото лично мнение за българския футболист. Кройф ми отговоря, като продължава да пуши, че отборът му има нужда от играч с хъс и характер като него, който да разкъсва с остри набези противниковата отбрана и да притежава реализаторско умение. След това той добавя, че е дал зелена улица за неговия трансфер и оттук нататък нещата вече не зависят от него, а от ръководството на клуба.
Едва казал това, Кройф хвърля фаса на пода, стъпква го и аз разбирам, че интервюто е приключило. Имам страхотна новина, потвърдена лично от холандския треньор, че Христо Стоичков ще играе в „Барса“. Благодаря на Кройф, пожелавам му успешен сезон и се разделяме с ръкостискане. Аз правя кръгом и тръгвам обратно по коридора към микс зоната. Отвътре ме напира радост и гордост, че съм първият, научил за това и едва не се затичвам към вратата.
А от другата й страна ме очакват дебнещите журналисти, които се впускат към мене като пчели на мед да ме питат какво е казал Кройф. Те тълкуват идването на един български журналист и предоставената ми привилегия да вляза в забранената за тях зона за разговор с треньора като потвърждение на предстоящия трансфер на Стоичков. Но аз изпълнявам стриктно указанията на господин Машенц, извинявам се учтиво на всички, че бързам и напускам пресцентъра, придружен от Маноло Оливерос. Вече извън стадиона и той ме пита за казаното от Кройф и на него няма как да му откажа, нали благодарение на неговата помощ успях да направя интервюто. Веднага се обаждам в Спортната редакция на Българската телевизия, за да съобщят новината, а по-нашироко се говори за интервюто в неделното предаване на Сашо Диков „Маратон“.
На следващия ден каталонските спортни ежедневници „Спорт“ и „Мундо Депортиво“ раздуват нещата, пишейки дори, че екип на Българската телевизия е взел интервю от Йохан Кройф и мнението на холандеца за Христо Стоичков, както винаги, е много положително. И че след това е отпътувал за Валенсия, за да вземе интервю от Любослав Пенев. А в действителност „екипът“ излетя за Билбао, за да отиде на гости при бъдещата си съпруга.
Години по-късно Маноло Оливерос, с когото се виждаме често на мачовете „Атлетик“ (Билбао) - „Барселона“ сподели с мен, че самият Рикард Машенц не е очаквал, че Кройф ще откликне на молбата ни за интервю и дори ще предложи да вляза чак до съблекалните, за да не чуят испанските журналисти какво казва. Шансът ми е бил, че Кройф винаги е изразявал симпатии към нас, българите. Впоследствие с колегите от Българската телевизия Емил Розов и оператора Любо Цветков направихме още две интервюта с него. Пресаташето Рикард Машенц почина на 54 годишна възраст, а Маноло Оливерос, сега на 69 години и продължава да коментира темпераментно мачовете на Барселона по радио „Кадена Копе“.

Една година след онова интервю, вече с Христо Стоичков в състава на „Барселона“, пак посетих „Камп Ноу“, за да се срещна с него. Заедно с един приятел от Барселона го чакахме пред главния вход на стадиона. В един момент от една странична врата излезе един младеж, мина покрай куп журналисти без да му обърнат внимание и когато се приближи до нас го попитахме къде е Христо. След като ни отговори и се отдалечи, моят приятел ми каза: „Това е един млад футболист от „В“ отбора на Барса, когото Кройф харесва и смята да привлече в първия отбор. Казва се... Пеп Гуардиола.“
